Изначално беше ясно, че управленската конструкция /ГЕРБ-СДС, "БСП-Обединена левица“ и "Има такъв народ“ с подкрепата на ДПС-ДПС/ е сравнително устойчива във времето заради взаимния интерес тя да съществува, но никой не е казал, че няма да се наблюдават сътресения. Според мен занапред те ще се случват все по-често. Те са напълно обосновани и заради идеологическите различия между партньорите, и заради властовите претенции, които е нормално всеки участник да предявява. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио "Фокус“ политологът Ивайло Илиев.

"В този смисъл не разбрах особено всички тези критики към ДПС-ДПС след като една обикновена справка показва, че те са със същата парламентарна тежест, както БСП и ИТН, а последните две партии имат вицепремиери, министри и т.н. В тази ситуация няма как да се очаква безрезервна подкрепа. От друга страна – надали евентуален кабинет на малцинството няма да е успешен, дори напротив, според мен, тъй като липсата на ясна политическа алтернатива по естествен начин ще удължи живота на това мнозинство или малцинство, което ще подкрепя кабинета. В крайна сметка няма как да очакваме подобна консолидация в тази разпокъсана опозиция да доведе до някакво сваляне на правителството. Освен това виждаме, че все по-често Делян Пеевски подкрепя правителството и мнозинството, така че надали ще продължи да бъде под някаква форма в малцинство, дори да се стигне до окончателен разрив с ДПС-ДПС“, коментира той.

"Нека да припомним как стоят нещата и от другата страна. АПС създаде една илюзия, че ще подкрепят кабинета изцяло и само заради т.нар. "санитарен кордон“ около Делян Пеевски и "ДПС-Ново начало“, но историческата памет сякаш бързо изтри от съзнанието метафората за "разпределянето на порциите в държавата“. Така че в този смисъл опитът от страна на ГЕРБ, БСП и ИТН да се представят като жертва на властовите амбиции на АПС ми се струва доста нелеп, защото в крайна сметка участниците в управлението се познават от достатъчно дълго време. Изначално е било ясно, че няма как да се очаква безрезервна подкрепа без замяна на нещо, което да закрепи тази подкрепа“, добави Илиев.

"Двете стратегически цели, които се представят, основно от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, са еврозоната и бюджетът. По тях "ДПС-Ново начало“ преспокойно могат да подкрепят кабинета. Според мен няма да се стигне до подкрепа единствено по отношение на регулаторите. Това обаче цялостно поставя въпросът, който беше актуален по време на преговорите за съставяне на правителството, а именно дали ще бъде ограничено влиянието на "ДПС-Ново начало“ в кабинета и дали всъщност то няма да бъде прокарвано през някои от участниците в коалицията. За да сме напълно политически коректни – от "Продължаваме Промяната-Демократична България“ също неведнъж са декларирали, че ще подкрепят техни каузи, които виждат като предложения от страна на властта. Разбира се, това е и най-логичната стъпка. С тематични мнозинства, "на прибежки“, е възможно властовата конструкция да издържи по-дълго време и да постигне по-големите стратегически цели. Важно е да видим, обаче, какъв бюджет ще бъде приет на второ четене, защото заявките за прекалено много промени и редакции са налице и не съм сигурен, че след окончателното приемане коалицията ще бъде единна по отношение на това дали бюджетът, който е приет е добър, тъй като идеологическите различия са сериозни“, каза още политологът.

По отношение поставянето под въпрос на избора на регулатори от страна на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов след последните трусове в коалицията, Ивайло Илиев коментира: "Прави ми впечатление как чрез политическо майсторство властта успява да замаже общественото мнение и доста умело да отиграе ситуациите, прехвърляйки отговорността“.

Според него след преизчисляването на резултатите от последните изборите евентуално решение в подкрепа влизането на партия "Величие“ в парламента би пренаредило доста политическия пейзаж. "Някои колеги загатват, че са възможни евентуални преговори отново за тематични мнозинства с "Демократична България“ и с "ДПС-Ново начало“. Така че е възможно да не окаже чак толкова сериозно сътресение и влияние, защото отново остава основният въпрос за различията между опозиционните формации, които няма как да намерят какъвто и да било консенсус и съгласие помежду си, за да съборят правителството. Тоест, отново въпросът остава дали кабинетът няма да може да се самосвали, а не някой да го свали“, обобщи Ивайло Илиев.