Повече от месец от живота си Пенка не помни. Докато тя е в медикаментозна кома, край леглото ѝ в реанимацията на ВМА се води битка – ден след ден, повече от 30 дни. Месеци по-късно, вече у дома и поела по дългия път на възстановяването, тя отново може да пише. И едно от първите неща, които иска да напише, е: "Благодаря“. Това разказват от ВМА.
ФОКУС публикува историята без редакторска намеса:
Това е историята на една от многото пациентки на екипа на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на Военна болница-София, ръководена от член-кореспондент професор Николай Петров.
На 6 февруари 2026 г. Пенка е приета в тежко състояние. Следват повече от три седмици в медикаментозна кома и продължително интензивно лечение. За близките ѝ това са седмици на очакване и надежда. За екипа на реанимацията – поредната тежка битка, в която медицината, опитът и непрекъснатите грижи вървят ръка за ръка.
Следва дълъг път на възстановяване: "Вече мога да пиша и със закъснение искам да благодаря на целия екип на КАИЛ – от най-големия началник до санитарите. Умишлено няма да изброявам имената, защото е възможно да пропусна някой, а не искам това да се случи, защото всички вие сте най-прекрасният екип. Страхотни професионалисти и невероятно добри хора.“
"Още веднъж ще кажа – вие сте най-добрите лекари в целия свят! Дълбок поклон, сърдечно благодаря и ви обичам всички. Бъдете здрави!“, завършва Пенка.



08:19 / 12.09.2026
690



