10:14 / 30.09.2026
298
Връщането в България на тленните останки, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил, е резултат от продължителни преговори с Гърция, а не от внезапно взето решение. Това заяви историкът проф. Христо Матанов пред NOVA. Според него изборът на момента също не е случаен – на 6 октомври се отбелязва годишнината от смъртта на българския владетел.
"Това не става изведнъж. Разбира се, става с преговори, и то продължителни“, подчерта проф. Матанов.
Какво ще даде България на Гърция за мощите на цар Самуил?
"В България е имало съпротива срещу връщането на ръкописи и други ценности, които гръцката страна е искала да получи. Става въпрос за общо 48 църковни реликви, свързани с гръцки манастири и църковни институции, които са били взети през 1917 г.", поясни проф. Матанов.
Сред ръкописите, които определи като интересни, той посочи Евангелие на Йоан Кантакузин с преписки, което по думите му има особена стойност за гръцката страна. "Информация за размяната се е появила и в гръцката преса, докато българската страна не е акцентирала върху това какво предоставя в замяна", посочи той.
На въпрос дали останките на цар Самуил са могли да бъдат върнати по-рано, ако България се е съгласила своевременно да предаде въпросните ценности, историкът отговори утвърдително, че е вероятно.
Проф. Матанов коментира и непотвърдените твърдения, че част от артефактите, които България предстои да върне, са били съхранявани повече от 70 години в секретен фонд. По думите на му обаче това е мит.
"Ръкописите са се съхранявали в центъра "Иван Дуйчев“ и са били достъпни за научна работа. Те бяха свободни за ползване от учени от целия свят. Неслучайно те идваха да ги ползват. Разбира се, бяха обработени и от български учени“, обясни той.
"Има висока степен на сигурност, че останките принадлежат именно на цар Самуил. Един от аргументите е открита травма на ръката, която съответства на сведенията в писмените исторически извори", заяви историкът.
Проф. Матанов припомни разказа за сражение, при което Самуил е ранен в лявата ръка
"Синът му Гаврил Радомир успява да го спаси, като го пренася на гръб до свободна българска територия. Самуил впоследствие се възстановява, но травмата вероятно не е зараснала напълно. Именно следи от подобно нараняване са открити върху останките", коментира той.
Матанов не смята, че има особена необходимост от провеждането на нови изследвания, въпреки че по думите му такива винаги могат да бъдат направени. По-различна е ситуацията с останалите открити кости. За тях липсват категорични данни дали принадлежат на Гаврил Радомир, на негова съпруга или на други лица.
Проф. Матанов коментира и историческите спорове със Северна Македония около личността на цар Самуил
"В по-стари учебници там е присъствала тезата, че българите са "татари“, докато населението на Македония е славянско. Тази концепция води началото си от XIX век, но вече не присъства в съвременните учебници", коментира той.
Втората теза, която историкът оспори, е определянето на Самуил като "македонски цар“. По негови думи никъде не се споменава такова нещо, Самуил винаги е бил споменаван като български цар.
Матанов смята, че връщането на останките в България ще има силен отзвук и в Северна Македония.
"Очаквам темата или да бъде подмината с мълчание, или акцентът там да бъде поставен върху ценностите, които България предоставя на Гърция в замяна", посочи той.
Историкът заяви, че очаква и известна доза дезинформация по темата
"Да, очаквам дезинформационна кампания, тъй като знам за какво става въпрос. И ние сме свикнали“, заключи историкът проф. Христо Матанов.
