Да бъде въведна забрана за мобилни телефони в училищата. Това гласи едно от последно направените от МОН предложения за изменения в Закона за предучилищното и училищното образование.

Телефоните ще могат да се ползват по изключение, за строго образователни цели. Това уточни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред журналисти малко след оповестяването на направеното предложение.

Синдикат "Образование“ към КТ "Подкрепа" направи изследване по повод част от промените, които предстоят да станат реалност.

На въпроса: "Смятате ли, че предложените промени за забрана на телефоните ще допринесат за реализирането на този текст в закона в интерес на по-добрата мотивация на учениците?“56,9% от участниците смятат, че забраната няма да подейства, ако не се предвиди отговорност и санкция за родителите. Само 30% са оптимисти, че тази промяна в закона ще гарантира спазването на забраната.

81,1% са убедени, че допълнителното задължение за учителите и директорите да съхраняват и носят отговорност за ученическите телефони, които според МОН трябва да бъдат изземвани на входа, е поредната абсурдна идея и би унижило отново българските учители.

Синдикат "Образование“ е категоричен, че отговорност за телефонната забрана трябва да поемат и родителите чрез административна и финансова санкция при нарушение.

Средствата по Единните разходни стандарти са предназначени единствено за качествено образование. На въпроса: "Смятате ли, че е уместно средства от единните разходни стандарти за образование да се използват за изграждане на 'къщички за телефони', при положение че не се предвижда отговорност за родителите?“ (за справка: стойността на 30 клетки за телефони е около 1100 лв.), 89,6% са против изграждането на т.нар. "хотели за телефони“ за сметка на училището.

Около 30% от респондентите са готови за символични, а още толкова — за ефективни протести срещу продължаващата агресия от страна на ученици и родители към учителите, както и срещу задължението за пазене на ученически телефони.

В изследването са участвали 4935 респонденти, от които 94,1% са педагози, а останалите — непедагогически специалисти и родители.

Средната възраст на участниците е 54 години, което е съотносимо с възрастта на българските учители.