Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Черно море е затворен басейн. Как ще изглежда то след няколко години, когато вече говорим за около 300 атакувани кораби, част от които са на дъното? Никой не знае какво е превозвал всеки от тези кораби, заяви Илияна Йотова в интервю пред Мартин Карбовски и Явор Дачков относно атаките срещу кораби в Черно море.

"Черно море винаги е било миролюбива зона. Ние, шестте черноморски държави, нямаме нито един обвързващ документ, освен Букурещката конвенция от 1992 година, която в много по-мирни времена регламентира отговорността за опазването на екологията в морето - тя е със съвсем друг профил. Оттам нататък нямаме нито един друг документ, с изключение на Стратегията за Черно море на Европейския съюз, приета тази пролет. Тя не е лош документ, но е все още в зародиш и дори няма пълен статут", обясни тя.

Йотова допълни, че е положително решението за създаването на два координационни и наблюдаващи центъра - единия във Варна, а другия в Констанца, но извън това страната ни няма абсолютно нищо друго.

По думите й България трябва да настоява за създаването на специализиран форум, което е естествено продължение след целия дипломатически демарш, след атаките срещу корабите и след срещата на военните министри на Румъния, Турция и България.

"Нашият регионален формат - Турция, Румъния и България, вече е факт. Сега следващата стъпка трябва да е към останалите държави, тъй като нещата често се представят превратно - сякаш атаките се случват само в нашата част. Не, в момента цялото море ври и кипи, защото на отсрещния бряг има други потъпени кораби", посочи тя.

Въпросът с руския газ

"В момента най-големите купувачи на руски газ са две страни от Западна Европа, тъй като те бързо пълнят хранилищата си заради остър недостиг. Това води до главоломно покачване на цените", заяви Йотова.

"Последния път преди протестите във Франция, ако не мен лъже паметта, дизелът беше 2,60 евро за литър. Във Франция бунтовете тръгнаха от училището и от тази безобразна система, в която бяха вкарани там - система, която не дава перспектива на младите хора, нито достатъчно добро образование и последващ достъп до висше образование. Но според мен това са бунтове на гневни хора, които страдат от недоимък. От това, че онзи стандарт, онази луксозна Европа, която познавахме само преди 20 години, вече не съществува", обясни тя.

По думите й в момента като европейски граждани сме разположени между два тежки конфликта - от една страна е Близкият изток, а от друга - войната в Украйна.

Йотова заяви, че конфликтите не са само оръжейни, а последствията от тях са катастрофални. 

Според нея след 2014 г. и кризата в Крим Европа е започнала да налага санкции, но без да помисли за собствената си инфраструктура.

"Добре е да има съоръжения за втечнен газ, така наречените LNG терминали. Добре, но как този газ стига до всяка европейска столица, до всеки европейски град? И до 2022 г. почти нищо не беше направено", каза тя.

Йотова отбеляза, че последствията от тези конфликти удрят всеки гражданин по джоба - в сметките за ток и отопление - като в тази ситуация си личи безпомощността на европейските институции.

"Защото аз не мога да приема, че в тази криза единственият съвет ще бъде "правете икономии" и "дайте да видим какво става със зелената енергия". Зелената енергия не може да компенсира недостига - това им го казват всички анализатори", допълни тя.