07:25 / 13.07.2026
4421
Законодателните промени сами по себе си няма да решат проблема с опасностите за децата в интернет, тъй като все още липсват надеждни механизми за проверка на възрастта на потребителите. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" с водещ Цоня Събчева по Радио ФОКУС основателят на фондация "Киберсигурност за всеки“ инж. Янко Спасов.
Припомняме, че ГЕРБ внесе законопроект за забрана на социалните мрежи за лица под 16-годишна възраст. Депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС Костадин Ангелов определи социалните мрежи като "тихата пандемия“, която превръща децата в "стадо без ценности и емпатия". Предложението предвижда създаването на "дигитален портфейл" - безплатна платформа, чрез която да бъде верифицирана самоличността на потребителите. Мярката ще важи и за вече съществуващи профили. Това означава, че ако дете под 16-годишна възраст вече има регистрация в социална мрежа, профилът му също ще бъде блокиран.
По думите му темата е актуална в цяла Европа, като редица държави вече са внесли или обсъждат подобни законопроекти, но работещ механизъм няма.
"Законът сам по себе си няма да реши никакви проблеми с онлайн опасностите. На практика никъде няма работещ механизъм, чрез който подобни ограничения да бъдат прилагани ефективно“, каза Спасов.
Той посочи, че дори в държави като Австралия, където вече са предприети мерки и са закрити десетки хиляди профили в социалните мрежи, резултатът не е довел до реално намаляване на рисковете за децата в интернет.
"Като бъдат закрити акаунтите, потребителите просто си създават нови. Това не решава проблема“, коментира той.
Според него основното предизвикателство остава липсата на сигурен начин за установяване на възрастта на потребителите.
"Механизмите за определяне на възрастта все още ги няма или поне не са достатъчно надеждни. Ако проверяваме възрастта на децата, трябва да проверяваме и тази на възрастните, а това веднага поражда въпроси за личните данни, контрола и евентуалната цензура“, обясни той.
Спасов отбеляза, че декларативното посочване на възраст не работи, а технологии като лицево разпознаване също не са достатъчно надеждни и могат да бъдат заобиколени.
Като една от възможностите той посочи разработвания от Европейския съюз проект за европейска цифрова идентичност.
"Идеята е човек да може да докаже например възрастта си, без да предоставя личната си карта или други документи. Засега обаче това е проект, който тепърва се разработва и обсъжда“, каза той.
По думите му дори подобно решение няма да бъде достатъчно без активното участие на родителите.
"В крайна сметка отново стигаме до родителите. Те трябва да удостоверят самоличността си и връзката с детето. Въпросът е дали всички ще искат да използват подобни механизми“, посочи експертът.
Според Спасов законодателните ограничения сами по себе си няма да спрат децата да използват социалните мрежи, тъй като те вече са интегрирани и в много онлайн игри.
"Дори да ги извадим децата от някоя от социална мрежа, те ще преминат в друга. Съвременните игри вече съдържат елемента на социална мрежа - чатове и срещи между потребителите и тези игри са за деца.“, каза той.
"Трябва да пазим - не децата, която се преставят за големи в социалните мрежи, а големите, които се представят за деца", каза той.
Експертът коментира какво е решението и е категоричен, че решението трябва да бъде търсено преди всичко чрез обучение.
"Трябва да обучим децата, родителите, учителите и цялото общество как безопасно да използват социалните мрежи. Няма да стане само със законодателни мерки“, заяви той.
Спасов коментира и новия Закон за киберсигурността, с който България въвежда европейската директива NIS 2.
По думите му това не е изцяло нов закон, а надграждане на действащата нормативна рамка.
"Новата директива вече не говори за минимални, а за високи изисквания към киберсигурността. Проблемът е, че много организации така и не изпълниха дори минималните изисквания от предишната директива“, посочи той.
