14:29 / 10.07.2026
285
През първите шест месеца на 2026 г. по пътищата на България са загинали 219 души. За същия период на 2025 г. жертвите са били 187. Тази разлика от 32 загинали повече представлява драстично увеличение от 17,1%. Това сочи анализ на Института по пътна безопасност, цитиран от ФОКУС. Данните ясно показват, че извънредните мерки, предприети през миналата година и рекламирани като "мащабна реформа“, не дават очаквания дългосрочен резултат.
Правителството прави опит да обясни тази тенденция с отслабения контрол по време на тримесечното служебно управление. Подобно обяснение обаче не може да замени реалния анализ. Ако националната система за безопасност може да бъде разклатена само за няколко месеца, това е категорично доказателство, че тя изобщо не е била устойчива.
+17.1% ръст на загиналите по пътищата за първото полугодие на 2026 г. спрямо 2025 г. (219 спрямо 187 жертви). 5 от 9 дни без нито една жертва в началото на юли 2026 г. в резултат на засиления контрол
Поощрение за волята: Първите десет дни на юли
Институтът за пътна безопасност отчита и поощрява ясното желание и очевидните усилия, които настоящото правителство полага за промяна на тази черна статистика от началото на юни. Засиленият полицейски контрол и мащабните специализирани операции започват да дават своите първи, макар и крехки, резултати.
Първите десет дни на юли показват интересна тенденция: загиналите са 12, при 16 за същия период на миналата година (намаление с 25%). Изключително впечатляващо е, че в 5 от първите 9 дни на юли няма нито една регистрирана жертва, докато година по-рано само един ден е бил "чист“. Това е ярък знак, че държавата има воля да притисне нарушителите и това незабавно се отразява на първоначалните нива на риск.
Генералната грешка: Защо посоката остава дълбоко погрешна?
Въпреки похвалния устрем, Институтът за пътна безопасност е длъжен да заяви високо и ясно:
– избраният път и генералната посока са изключително грешни! Настоящият подход повтаря десетилетните заблуди, срещу които ИПБ апелира от самото си създаване.
При близо 60 000 км пътна мрежа, линейното увеличаване на проверките е кауза пердуза. Контролът може временно да стресира шофьорите, но не може сам по себе си да лекува системния риск. В момента МВР действа по стария, неефективен начин – брои механично глоби и нарушители. Държавата има нужда от "полицай-снайперист“, който с хирургическа точност да неутрализира дефектите в средата и тежките нарушители точно там, където тече кървавата статистика. Вместо това виждаме действия, наподобяващи “луд с картечница“, който стреля на посоки в пространството, за да отчете масовост, без реално да контролира зоните, генериращи смърт.
Липсата на измерими цели: Още по-притеснително е, че правителството отказва да постави ясни, математически измерими цели. Не се заявява с колко точно трябва да намалеят жертвите и в какъв срок. Формулировки от типа "надяваме се с времето да има подобрение“ издават липса на стратегическо управление, базирано на конкретни резултати.
Алтернативата на ИПБ: Управление чрез оценка на риска
Натрупаният многогодишен експертен анализ на ИПБ доказва, че българската пътно-транспортна среда е силно нестабилна. Тя не може да се управлява с конвенционални плашила – повече глоби, показни акции и медиен шум. Те носят само временни колебания в статистиката.
Пътната безопасност изисква наука и прецизност. Тъй като ресурсът на държавата е ограничен, той не трябва да се разпилява наред. Необходим е нов модел: управление чрез оценка на риска. Това означава софтуерно и експертно идентифициране на най-опасните участъци, най-рисковите групи водачи и критичните причини за катастрофи, последвано от масирано насочване на целия държавен ресурс точно в тези черни точки.
