Здравните власти анонсираха идеята за включване на нови ваксини в задължителния имунизационен календар, сред които тази срещу варицела.

Напълно подкрепям тази нормативна промяна. Включването на ваксината срещу варицела в задължителния имунизационен календар е дълго чакана от нашето общество, както от страна на лекарите, така и на информираните родители. Това каза пред medicalnews.bg д-р Цветелина Великова, специалист по клинична имунология.

"Данните от края на 2021 г. показват, че 44 страни са въвели ваксината срещу варицела в своите ваксинационни програми, като в 28 от страните се прилагат две дози ваксина за постигане на протекция срещу Varicella-Zoster вируса (VZV). Италия, Унгария и Латвия са сред европейските страни, в които ваксината срещу варицела е задължителна, а само страните в Африка и някои страни в югоизточна Азия изобщо не са въвели ваксинацията срещу варицела. Въвеждането на нови ваксини в имунизационния календар е логично продължение на усилията за превенция на заболявания, които, макар често възприемани като лекопротичащи или че "всяко дете трябва да ги изкара“, могат да доведат до сериозни усложнения. Нещо повече, трябва да следваме и тенденциите в Европа по отношение на ваксинационните политики и да не изоставаме в това отношение", коментира още специалистът.

"Препоръчителната възраст за поставяне на ваксината срещу варицела е от 12-и месец, като е необходимо поставяне и на втора доза с интервал поне 1 месец. Възможно е прилагането на ваксината и от 9-месечна възраст при специални обстоятелства (напр. епидемиологични), тогава втората доза се прилага след минимален интервал от 3 месеца. Могат да се ваксинират и по-големи деца (над 12 години) и възрастни, които не са преболедували до този момент от варицела, като отново трябва да получат две дози ваксина с интервал 1 месец, но не е препоръчително да има голям период между първа и втора доза", уточни д-р Великова.

"Все още у нашата страна битува схващането, че варицелата е "една шарка“ или безобидна инфекция. Истината е съвсем друга. Бих искала да цитирам резултати от дисертационния труд на доц. д-р Христиана Бацелова върху епидемиологията на варицела-зостер инфекцията в Пловдивския регион за период от 19 години, които показват, че най-засегнатата възрастова група от инфекцията е от 1 до 4 години, следвана от възрастта 5-9 години, което кореспондира с така нареченото "проепидемичване на населението“– феномен, типичен за въздушно-капковите инфекции и потвърждава масовият им обхват. Оказва се, че преобладаваща е средно тежката форма на клинично протичане (75%), следвана от тежка форма (12,5%), лека форма (11,6%) и свръхтежка (0,9%). Това оборва разпространеното схващане, че варицелата е лека инфекция. Сред усложненията с най-висок относителен дял са съобщавани пустулизацията на обрива (около една трета от инфектираните), а пневмония се наблюдава при 8,3% от хоспитализираните заради варицела. Данните за усложнения, докладвани в други страни по света, са вторична бактериална инфекция (която може да се прояви като целулит, импетиго или еризипел, водещи до образуване на белези), пневмония, асоциирана с варицела (риск от фатален край между 10-30%, ако не се лекува); увреждане на нервната система (енцефалит, остра церебеларна атаксия и синдром на Guillain-Barré, инсулт и др.), синдром на Рей и още. Варицелата може да доведе до сериозни усложнения и потенциално фатални последици особено при имунокомпрометирани лица. При бременни варицелата също може да протече неблагоприятно както за самата жена, така и за плода", каза още тя.

Въпреки че засяга предимно деца, варицелата представлява по-голям риск за юноши, възрастни, бременни жени, пациенти с хронични заболявания, имунокомпрометирани лица и новородени, като често се налага антивирусна терапия или поддържащо лечение. При тях заболяването може да протече значително по-тежко, с повишен риск от усложнения като пневмония или неврологични прояви.