08:12 / 22.07.2026
872
Българинът отдавна не трупа спестявания в дюшека и бурканите, но продължава да има едно особено отношение към парите – не винаги вярва на банките, а най-сигурната инвестиция според мнозина остава тухлата и земята.
Затова имотите отдавна са част от българската народопсихология. Едни хора все още мечтаят поне за едно собствено жилище, докато други успяха да се сдобият с втори или трети имот – наследен, купен като инвестиция или придобит с идеята да носи допълнителен доход.
Дълги години най-популярният вариант беше отдаването под наем на студенти или семейства. През последните години обаче все повече собственици откриха и друга възможност – краткосрочно настаняване през платформи като Airbnb и Booking, насочено към туристи и платежоспособни чужденци.
И точно тук много хора попадат в капан
Защото между "давам апартамента си под наем" и "предлагам туристическо настаняване" има съществена разлика, провери ФОКУС.
Темата за имотите и данъците отново влезе в обществения разговор, след като от "Прогресивна България“ предложиха прогресивно облагане на недвижимите имоти според броя на жилищата, притежавани от един човек.
Дали подобна идея ще бъде реализирана и как би изглеждала на практика е въпрос на политически и обществен дебат. За собствениците обаче има нещо по-конкретно – какви са задълженията им още сега, ако печелят от своите имоти.
Airbnb не е просто наем на апартамент
Много собственици смятат, че ако имат свободно жилище и го отдават за няколко дни срещу заплащане, това е просто по-различна форма на наем.
Законът обаче гледа по друг начин на краткосрочното настаняване.
Когато имотът се предлага през платформи като Airbnb и Booking за туристически нощувки, вече става дума за предоставяне на туристическа услуга, а не за обикновен договор за наем.
Това означава, че собственикът трябва да спази допълнителни изисквания – регистрация на обекта като място за настаняване, вписване в Единната система за туристическа информация и изпълнение на задълженията към общината.
При този вид дейност могат да възникнат различни плащания – патентен данък, когато са изпълнени законовите условия, както и туристически данък, определен от съответната община.
"Кой ще разбере, че давам апартамента?"
Това е въпрос, който много собственици си задават.
Отговорът е – институциите разполагат с все повече информация.
Платформите за краткосрочно настаняване имат задължения за обмен на данни с данъчните администрации. Това означава, че приходите от подобна дейност не са невидими за държавата.
Времената, в които човек може да публикува обява, да получава доходи и да смята, че никой няма да разбере, постепенно приключват.
Ако давате имот под дългосрочен наем
При класическия наем правилата са по-различни.
Доходите от отдаване под наем на физическо лице се облагат с 10% данък, но върху сумата има облекчение – признават се 10% нормативно признати разходи, пропомня ФОКУС.
Това означава, че данъкът не се изчислява върху целия получен наем.
Например при месечен наем от 800 евро законът приема, че 80 евро са разходи. Данъкът се начислява върху останалите 720 евро, което означава 72 евро данък.
Задължението за деклариране и плащане зависи и от това кой е наемателят. Ако имотът е отдаден на физическо лице, собственикът следи за своите задължения. Ако наемателят е фирма или самоосигуряващо се лице, част от задълженията се изпълняват от него.
Вторият имот носи доход, но и отговорности
Вторият имот отдавна не е просто покрив над главата. За едни той е спасение – начин да запазят спестяванията си, да осигурят бъдещето на децата си или да получават допълнителен доход. За други обаче натрупването на все повече жилища от малък брой собственици се превръща в проблем, особено на фона на растящите цени на имотите.
Именно затова темата за прогресивното облагане на имотите вероятно ще продължи да предизвиква спорове. Въпросът не е само колко данък ще плати един собственик, а къде е границата между разумната инвестиция и превръщането на недвижимата собственост в бизнес модел.
