21:34 / 23.09.2026
552
Войната в Украйна вече излиза от териториалните си рамки и това засяга България пряко. В съчетание с конфликта в Близкия изток и сушата по река Дунав, кризата заплашва с продоволствен дефицит редица региони в Близкия изток и Африка. Това заяви президентът Илияна Йотова по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
По думите й, като държава членка на Европейския съюз, България настоява за широк дебат относно бъдещето на континента преди и след края на военните действия.
"За да започне този процес, е крайно време конфликтът да премине от военното в политическото и дипломатическото поле. Това изисква преговори, основани на диалог и поне минимално доверие, подкрепени с конкретни гаранции", подчерта Йотова.
Тя бе категорична, че Европа не може да остане просто наблюдател, а трябва да бъде реален участник в изграждането на новата архитектура за сигурност на континента и да гарантира собствената си защита.
България подготвя дипломатическа инициатива за осигуряване на свободно и безопасно корабоплаване в Черно море, за която ще търси подкрепа от страните в региона и международната общност, каза Йотова.
"България призовава да превърнем Черно море от зона на повишен риск и заплаха в зона на споделена сигурност, безопасност, свободни транспортни, енергийни, търговски и дигитални коридори - място, където в мир се срещат различни култури, религии и политически системи", подчерта тя.
Кризата в Газа и Близкия изток
Относно ситуацията в Ивицата Газа, Йотова бе категорична, че не бива да се допуска нов цикъл на разруха, насилие и хуманитарна бедствие. Тя припомни, че България вече е дала жертва - български гражданин, участвал в хуманитарна мисия в региона.
"Това е недопустимо. Необходимо е да се създадат условия за стабилизиране и възстановяване, надеждни гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление", допълни президентът.
България отново осъди терористичните действия на ХАМАС и поиска пълното и безусловно разоръжаване на организацията, като подчерта, че тя няма място в бъдещото управление на Газа. Според Йотова единственото устойчиво и дългосрочно решение остава формулата за две държави - Израел и Палестина, съществуващи съвместно в мир и сигурност.
Корабоплаването
По отношение на конфликта около Иран, Йотова обърна внимание на заплахите пред световните морски пътища и най-вече пред стратегическия Ормузки проток. Тя препотвърди твърдата позиция на страната ни в подкрепа на свободата на международното корабоплаване и стриктното спазване на Конвенцията на ООН по морско право.
Президентът препотвърди и ангажимента на България към укрепването на международната архитектура за контрол над въоръженията и трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Българският държавен глава благодари на настоящия генерален секретар Антонио Гутериш и посочи, че неговият наследник трябва да притежава кураж и лидерски качества, за да реализира необходимата промяна в световната организация.
Борбата с тероризма
Президентът беше категорична, че нито една държава не може да се справи сама в борбата с тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите. Тя заяви, че като член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2024-2026 г. България работи за обществена среда, в която дискриминацията, расизмът, антисемитизмът и езикът на омразата нямат място. "Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са съществена част от тази среда, особено в условията на нарастваща дезинформация“, заяви Йотова.
Правата на децата и жените
"Правата на детето и достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора в тях са ключови за да изграждаме общества, в които всеки е част от решенията, които определят неговото бъдеще“, заяви Йотова, като подчерта, че неравенствата в света стават все по-дълбоки. България подкрепя конкретни международни усилия в тази посока - от гарантирането на правото на образование на всяко дете до последователното прилагане на Дневния ред "Жени, мир и сигурност“. Защитата на правата на човека не се измерва само с поетите ангажименти, а с реалните възможности за участие, образование и достоен живот. Подчерта неизменния ангажимент на България за устойчиви инвестиции в образованието, науката и културата.
По думите на Йотова днес светът има нужда не просто от повече диалог, а от повече доверие, повече отговорност и повече способност да действа заедно.
