07:17 / 06.05.2026
7364
Това писмо е трето подред. Миналата година имахме две писма по тази тема за докладите и постигнахме успех, защото концепцията е, че трябва да сме всички 17 български евродепутати, трябва да подкрепим това нещо и го направихме...Така че да изложим категорично нашата българска позиция. Тя е адресирана до всичките, които се казаят. Защо настояваме за българските институции да бъдат по-активни? Много е важно в България да говори в един глас, както ние 17 евродепутата, говорим в един глас, независимо от нашите политически различия.
Това каза главният секретар на Съюза на демократичните сили Илия Лазаров - евродепутат от ГЕРБ–СДС/ЕНП и член на Комисията по международна търговия в Европейския парламент в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС относно подкрепено от евродепутатите, с което настоявате българските институции да се задействат по македонския въпрос.
Според него е много важно всички да говорят в един глас и когато България говори в един глас по една тема, тя винаги е чута: "Проблемът на България, обаче, винаги в Европейското пространство е било разноговоренето, и склонността да идваме и сами един друг да се топим. В случая по темата Северна Македония, слава Богу, имаме пълен консенсус с колегите от другите политически сили в Европейския парламент - имам преди българите и се надяваме на такъв консенсус и на пълна подкрепа. Ние даваме примера и настояваме всички български институции да следват този пример".
За това дали е възможно членството на Северна Македония да се промъкне въпреки България, евродепутатът казва е категоричен: "Това са спекулации. Германия настоява външнополитическите решения да не се взимат консенсус, а да се взимат с мнозинство".
И допълва: "Крайното решение винаги за присъединяване на всеки един нов член, минава през ратификацията. В момента сме 27 държави членки, т.е., за да се приеме който и да е нов член, трябва да мине през ратификация на абсолютно всички до един. Една ратификация да няма, тази държава няма да стане пълноправен член на Европейския съюз. Това е категорично.Така че няма вариант да се промъкне".
Относно срещата с докладчика в Европейския парламент по напредъка на Северна Македония за членството й в ЕС Томас Вайц, Илия Лазаров споделя: "Първото, което беше най-важно да уточним, всички имаме консенсус за това, че конституцията на Северна Македония трябва да бъде променена в тази част, в която се касае за държавотворните народи, които образуват РСМ, в който фигурират най-различни националности, включително и египтяни. Това обаче е една група от роми, които се дефинират като "египтяни". Там българите не съществуват, все едно няма въобще българи в Северна Македония. Той каза, да, разбира се, тези промени трябва да бъдат направени и то в пълен обем. Не само да ги запишат българите в Конституцията като държавотворен народ, но и в другите текстове, където се определят правата на съответните народи, съставляващи в Северна Македония".
И добави: "Второто нещо, по което се разбрахме, че имаме пълен консенсус и двамата, но и в целия Европейски парламент. Това е, че трябва да изчезне езикът на омразата. Не може от сутрин до вечер държавни органи да обиждат България, да обиждат българите, да ни наричат с всякакви епитети, татари, монголи и така нататък. Недопустимо е, не може да се обижда българската история да се модифицира нейната част, като примерно Цар Борсис е определян като убиец, което не е вярно".
"И третото, което е част от френското предложение, е да бъдат разсекретени архивите на бившите югославски служби, които се намират в Северна Македония", каза още той.
"Мисля, че ако управляващите в Скопие имат кураж да тръгнат по Европейския път и изпълнят тези три неща, вратата ще се отвори за тях. Просто трябва да се престане с това балканско поведение от сутрин до вечер да се обяснява как някой им пречи, никой не им пречи, пречат им собствените желания", категоричен е Лазаров.
Относно признаването в Скопие на българската част от общата ни история, той коментира: "Истината е, че тук в Европейския парламент в тази посока не срещаме подкрепа. Темата с историята е следната. Понеже в Европа различните държави имат различни противоречия на историческа тематика...Историческата тематика не среща подкрепа на нашата теза. Те казват така, това са теми, които са на историците, да се водат преговори. Но не трябва да има елементи на обида и на отрицание. Това, че историците ще продължат да спорят, и това е правилното нещо, това, че ще има, както се казва, и от наша страна, аргументирано доказване на това, което ние твърдим, и е съвсем вярно, те ще продължат най-вероятно да си устояват своите тези, защото ако признаят истината така, каквато е, трябва да кажа, че са българи, което те не могат да го направят след толкова години, или поне не могат да вземат такъв рязък завой".
