Премахването на плоския данък чука на вратата от догодина, отначало с една умерена ставка – 10% при минимални работни заплати, 15% - над 20 000 лева, и 20% - над 40-50 хиляди лева. Това каза икономистът проф. Боян Дуранкев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Той отбеляза, че в бюджета за следващата година не се предвижда промяна в данъчната политика, както и в размера на минималната работна заплата и пенсиите. "За догодина се очертава един много по-голям геврек за държавата. Само не знаем каква ще бъде дупката на този геврек“, допълни проф. Дуранкев.

Според него обаче е задължително да започне данъчна и цялостна фискална реформа още от март-април 2026 г. "Тя трябва се лансира през май-юни и от септември тя да започне. Защото България остава с най-голямото неравенство в целия Европейски съюз: богатите богатеят, средната класа е много тясна – около 10%, и хората, които живеят от пенсия до пенсия и от заплата до заплата, са много. Сивият сектор е гигантски, не е притиснат от държавата“, обясни икономистът.

По думите му държавата няма изградени механизми за борба с инфлацията и за борба със сивата икономика. "При заканите държавната администрация прилича на бик, но след това рогата й са като на охлювче“, коментира проф. Дуранкев.  

Основният проблем при формирането на бюджета според него е не толкова високите заплати, колкото ширещата се корупция. "Приличаме на една трагично завладяна от олигархията държава, защото плоският данък помпа отдолу нагоре богатството. Не приличаме на страна членка на Европейския съюз, защото има работни заплати, които са над 250 000 лева и над 1 милион лева месечно. При едно разумно управление, което е възможно, богатите ще станат много по-богати, но бедните няма да обеднеят. Най-важно е притискането на схемите между бизнес и държава и държава и бизнес“, заяви икономистът.

Проф. Боян Дуранкев обясни препоръката на ЕЦБ към домакинствата да държат пари в брой. "Това не е само в Европа, то се превръща в световен проблем. Свързано е с връзките и комуникациите между централните банки и гражданите, които понякога могат да бъдат нарушени от хакерски атаки или от грешки, като например дублиране на плащания“, даде пример той.