Конституционната реформа се мержелее в близкото или далечно бъдеще с обещания да направи съдебната власт независима, отчетна и ефективна. Всяка система обаче се състои от хора и точно те са основният фактор за нейното прозрачно и резултатно функциониране. Защото Конституцията и законодателството създават единствено рамка, която, дори и безупречна, лесно може да стане жертва на липсата или поне недостига на "професионален етос“ и "общата политическа култура“ (по Венецианската комисия). В това се убедихме за пореден път съвсем скоро след отговор на Министерство на правосъдието (МП) по запитване на съдиите Владислава Цариградска и Атанас Атанасов, пишат в седмичния си бюлетин иконимистите от ИПИ. Отговорът на МП разкрива, че миналото лято изборът на членове на ВСС от съдийската квота изглежда манипулиран.

Информацията, че в деня на избора са отчетени 200 подадени гласа, а във ВАС са влезли само 28 съдии, е изключително притеснителна сама по себе си и е достатъчна за започването на разследване за извършено престъпление. С еднаква, ако не и с по-голяма важност, обаче е и процесът, през който са преминали горепосочените съдии, за да стигнат до тази информация. Процес, който също подсказва за извършването на съставомерни деяния.

Фактите

През февруари т.г. МП (когато министър на правосъдието е Крум Зарков, а зам.-министър и сегашен зам.-главен прокурор е Мария Павлова) отговаря, че не разполагат с търсената информация, като заявлението е препратено до ВАС и Главна дирекция "Охрана“ (ГДО). През март ГДО изпраща отговор, че пропусквателният режим в празнични/почивни дни се извършва чрез заповед на  председателя на съда; няма практика да се записват данните на лицата и че регистърът за пропусквателния режим на официалния вход (за граждани) е започнал да се води едва на 18.02.2023 г., съответно не съдържа информация за посочените дати. Освен това се заявява, че поисканата информация не е обществена и съответните органи нямат задължение да я съхраняват. Макар това решение на ГДО да е обжалвано, жалбата е оставена без разглеждане от административния съд поради институционалното удостоверяване, че подобна информация не съществува. Пак през март ВАС също изпраща отговор със сходно съдържание – че изискваната информация не е обществена. При второ заявление по реда на ЗДОИ, с което се искат копия на заповедите на председателя на ВАС, касаещи реда за влизане и излизане в сградата на ВАС в почивни/празнични дни и организация на достъпа на магистрати и служители по време на избора, е налице изричен отказ.

Какво означава това?

След отговора на МП от миналата седмица става пределно ясно, че информацията в писмата на предходния състав на МП и на ВАС не просто противоречи на тази, предоставена от настоящата администрация на МП. По същество това са:

– неверни данни, зад които стои лъжата на конкретни лица от МП и ВАС. Тези данни смесеният състав на ВКС и ВАС не намери сили и професионализъм да изсветли;

– деяния, които съдържат данни за извършено престъпление;

нарушения на правото на жалбоподателите на достъп до информация.

Нещо повече, хората, призвани да защитават правата и интересите на гражданите и да са един от стълбовете на демокрацията, изглежда, че не просто извършват престъпление, но и не се колебаят да го прикрият, извършвайки поредно такова.

Не по-малко озадачаващо и стряскащо е обстоятелството, че част от съдиите безропотно са предоставили талоните си за гласуване с ясното съзнание, че това най-вероятно ще доведе до порочно конституиране на новия състав на ВСС. Очевидно част от тях се възприемат като просто едни чиновници, които със завидна безметежност наблюдават разложението на държавата. Всичко това ясно илюстрира:

– съществуващата паралелна държава, в която решенията се взимат от неофициални центрове на власт;

– институционалната имплозия, която не просто не може да гарантира, че гражданите могат да упражняват и защитават ефективно конституционните си права, a спомага именно представители на властта несмутимо да ги погазват.

В този смисъл ниското доверие към органите на съдебната и изпълнителната власт са напълно заслужени. За да има някакъв шанс държавата поне да имитира демократично съществуване, е необходимо оттук нататък МП, ВСС и Прокуратурата да извършат нужните проверки и разследвания за причините за укриването на обществена информация и лицата, които стоят зад това (в допълнение, разбира се, към разследването на манипулирането на вота за съдийската колегия). Досегашният опит показва обаче, че такива или няма да има, или ако се започнат, биват удобно прекратявани след време. Примерите са много, тук само щрихираме едни от най-известните:

– "ти си го избра“ (разговор между Бойко Борисов и Николай Кокинов) относно избора на Сотир Цацаров за главен прокурор;

– Цацаров при обсъждането на избора на Гешев за главен прокурор: "И тогава никой няма да знае какво точно се е случило тук вътре – и което е по-важно – в една друга сграда, не, в две други сгради“ относно начина, по който се взимат решения за ключови назначения в съдебната власт;

Методи Лалов, който сподели, че изборът му е бил възможен само след среща и одобрението на "корпулентен политик, твърде известен, знаете“.

Списъкът е далеч от изчерпателен, но както за тези случаи, така и за сходни такива, е характерно, че и ВСС, и прокуратурата показаха единствено институционална импотентност (вродена) или скопеност (придобита).  В момента прокуратурата има шанса освен да започне, за разнообразие и по изключение, и да довърши разследването и да го вкара в съд. И да, следва да направи това, независимо че именно настоящият зам.-главен прокурор Мария Павлова е подписала първоначалния неверен отговор на заявлението през февруари т.г. А може междувременно да провери и дали назначаването на поста зам.-главен прокурор не е своеобразно поощрение за добре свършената работа в МП. Неглижирането на казуса обаче би означавало, че винаги "те си ги избират“ и заради това избраните са винаги послушни.