14:47 / 03.10.2026
454
Новата власт изглежда среща вътрешна съпротива при опитите за свиване на дефицита с реформи в разходната част на очаквания бюджет за 2027 г. Затова и правителството прибягва до мерки, които целят да повишат приходите, но които строго формално да не могат да се тълкуват като нарушаване на многократно повтаряното обещание, че няма да има вдигане на основните данъци. Изводът правят икономистите от Инситута за пазарна икономика.
Един такъв пример е актуализирането на данъчните оценки на недвижимите имоти – мярка, която касае местните финанси, но все пак има и косвено значение за централния бюджет, предвид трансферите от него към общините. Както много пъти сме коментирали, тази актуализация е наложителна, предвид че данъчните оценки на имотите не са обновявани от години и изостават значително – в много случаи до 3-4 пъти – от пазарните. Но в този ред на мисли, може да възникне друг въпрос: ако целта е да се вдигнат приходите, без открито да се вдигат данъци, дали това не може да се случи през събираемостта?
Данните на Министерството на финансите за финансовите показатели на общините сочат, че отговорът е "да, но с не много“. Те обхващат само два от водещите местни данъци – върху недвижимите имоти (ДНИ) и върху превозните средства (ДПрС). За 2025 г. събираемостта по първия е 81,3%, а по-втория – 72,2%. И при двата се наблюдава постепенен ръст в събираемостта през последните години, макар че истински голямото увеличение да се случва през 2022 г.
Какво обаче би станало, ако и при двата данъка събираемостта е пълна? Предвид, че всички общини в страната събират около 245 млн. евро от облагане на недвижими имоти и 246 млн. евро от превозните средства, то при стопроцентова събираемост за 2025 г. допълнителните приходи биха били 150 млн. евро. Сумата не е малка, но на фона на 2,12 млрд. евро собствени общински приходи 8,35 млрд. евро общински разходи, не можем да очакваме да има особено голям ефект за местните финанси.
В този ред на мисли е важно да се отбележи, че актуализирането на данъчните оценки на имотите само по себе си няма да оздрави общинските приходи значително. Настоящите заявки на правителството са за постепенно удвояване на оценките. Дори да допуснем, че това удвояване се случва наведнъж през 2025 г., допълните приходи, грубо казано, ще възлизат на това което общините са събрали през 2025 г. от данък върху недвижимите имоти (244 млн. евро) и данък върху възмездно придобиване на имоти (404 млн. евро), т.е. общо 649 млн. евро.
Отново, сумата е значителна, но няма да разреши проблема с ограничените собствени приходи на общините. За това ще са нужни по-смели реформи като например споделянето на част от приходите от подоходния данък с общините, за да може техните данъчни основи да растат с икономиката, а зависимостта им от трансфери от централния бюджет да намалее.
Важно е да се отбележи, че дори и общата събираемост на местните данъци да е висока, съществуват и регионални различия. В множество общини, особено в северозападна България, тя остава доста под средните стойности за страната както при данъка върху недвижимите имоти, така и при този върху превозните средства. Съответно, макар и по-високата събираемост да не може да е решение на общия проблем с ниските собствени приходи, на някои места тя би могла да доведе до значителни подобрения.
