Скучните данни на НСИ от наблюдението на работната сила през 2024 г. ясно показват, че на пазара на труда има огромен проблем, констатират икономистите от ИПИ. Коефициентът на безработица е 4,2%, или с 0,1 процентни пункта по-нисък от този през 2023 година. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15-64 г. пък достига 70,9%, или с 0,2 процентни пункта над този от предходната година.

Тези немощни помръдвания на показателите на пазара на труда показват, че безработицата е достигнала естественото си дъно, при което търсещите вече са на работа, някои са между две работни места, а ненамерилите са преминали към групата на неактивните. Заетостта, от друга страна, вече е в своя пик и без различни от досегашните действия не би могла да се повиши.  

Възможните фактори за нов подем на пазара на труда обхващат както повишаване на икономическо и социално развитие, така и нарочни политики:

Активиране на неактивните и окуражаване на обезкуражените

През 2024 г. обезкуражените – тези, които принципно биха работили, но не търсят активно, защото предполагат, че няма да намерят работа – са 24 хиляди. Коефициентът на икономическа активност се увеличава с едва 0,1 процентни пункта. Същевременно броят на неактивните лица остава над 1 млн. души, като по-голямата част от тях са жени.

Ефективно включване на пазара на труда

Тук основното деление е по възраст и по пол. При младежите на възраст 15-24 г. се наблюдава намаление на заетостта и повишаване на безработицата. Относителният дял на незаетите и неучастващи в образование и обучение от населението на възраст 15-29 навършени години е 12,7%. При жените заетостта остава значително по-ограничена от тези при мъжете. Безработицата пък е по-висока, а заплащането – чувствително по-ниско. Факторът, който може да изчисти тези разлики, е образованието. При висшистите няма разлики между заетостта и безработицата на мъжете и жените, докато с намаляването на степенна на образование ножицата се отваря.

Подобряване на образованието и повишаване на квалификацията

Липсата на подходящи кадри е сред основните фактори, непозволяващи разширяване на дейността на предприятията. В следващите 3-5 години работодателите се нуждаят от още половин милион души. Близо половината висшисти не работят на позиция, изискваща висше образование. Половината от учащите в професионалното образование пък няма да работят това, за което са учили. Връзката между образованието (професионално и висше) е скъсана, активните мерки на пазара на труда се съсредоточават в създаването на директна (субсидирана) заетост, а не в квалификацията и преквалификацията, консултирането, ориентирането (обратното на това в ЕС), мащабни програми за обучения се провалят (например тази в боксуващия план за възстановяване и устойчивост).

Привличане на население и внос на работници

 През последните години се наблюдава привличане на население и механичният прираст остава положителен. В същото време в следващите пет години работодателите ще търсят още близо половин милион души. Основата е поставена, икономиката продължава да се развива, а стремежът трябва да е в още по-голям поток завръщащи се българи и заселващи се в страната чужденци от ЕС и от трети страни, които да повишат качеството и количеството на човешкия капитал в условията на структурна безработица и вече стагниращ пазар на труда.