10:51 / 29.07.2025
22437
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България съдържа ненужни и опасни разпоредби, които според нас застрашават самото функциониране на пазарната икономика в страната, включително и чрез създаване на пречки пред движението на стоки и услуги в единния пазар на ЕС, пишат в свой анализ икономистите от ИПИ, цитирани от "Фокус". Становището е изпратено до Наталия Киселова и Делян Добрев.
По-конкретно, става въпрос за опита за контрол върху цените чрез практически безгранично разширяване на правомощията на Комисията за защита на потребителите. Представяме на вашето внимание накратко най-съществените аргументи на Института за пазарна икономика срещу приемането на проекта:
– И в сега действащите текстове на Закона за въвеждане на еврото е предвидено, че в периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори. Сама по себе си, тази формулировка също е неясна и ограничаваща свободната стопанска инициатива: не съществува правна дефиниция за "обоснована цена“, или общоприета научна теория за това как се образува цената на една стока или услуга в глобалната вече пазарна икономика, доколко този процес е обусловен от обективни (външни за стопанския агент) фактори, и доколко е резултат от иновация в предприятието, предприемаческо откритие, други конкурентни предимства, дългосрочна фирмена стратегия, насочена към разрастване, навлизане на нова ниша, разширяване на пазарен дял и др. под. Но все пак този текст е предвидено да действа за съвсем кратък период на преминаване към новата валута – в рамките само на единия месец на двойно обращение (т.е. януари 2026 г/)
– Текстът на § 3, с който се изменя чл. 15, предлага съвсем друга формулировка – забраната да важи за целия период на двойно обозначаване, т.е. от 8 август 2025 до 31 декември 2026 г. А за близо 17 месеца е ясно, че не само въпросните “обективни икономически фактори", а и всички останали стопански величини ще се променят – в икономиката има постоянна динамика, търсенето и предлагането на милиони стоки, услуги, ресурси и т.н. са постоянно изложени на пазарния натиск цените на международните борси растат и падат в рамките на деня, и т.н.
– С предложените изменения се предоставят изключително широки правомощия на Комисията за защита на потребителите, която, за да прилага тази норма, де факто се превръща в своеобразен "Комитет по цените“, характерен за плановите икономики. Комисията ще получи два опасни инструмента – право на достъп до практически цялата бизнес и търговска информация на всеки бизнес, и право да налага санкции до 2% от оборота в различните хипотези на нарушение.
– Вносителите се опитват да детайлизират дефиницията на “обективни икономически фактори" – пояснено е чрез изброяване, че става въпрос за повишаване на цените на суровини и материали, повишаване на цените на електрическата енергия и природния газ, повишаване на цените на горивата, нарастване на минималната работна заплата, нарастване на данъчно-осигурителната тежест, форсмажорни обстоятелства и други. Няма никакъв спор, че има и много фактори, които са обективни (такива, "върху които търговецът не може да влияе“), но не са изброени и попадат при "други“ – това остава изцяло на субективната преценка на КЗП.
– Още повече, за разлика например от други действащи механизми за регулирани цени (например, на електроенергията за бита, водата, парното и др.), в този законопроект "обосновката“ не е придружена с методика, формула или какъвто и да е ориентир за тези, които трябва да спазят забраната.
– Така например, по действащото законодателство, минималната работна заплата ще се повиши от 1 януари. Същевременно, цената на електроенергията за бизнеса се променя ежедневно, на природния газ – всеки месец. Дори само тези фактори вече отварят "врата“ за увеличение ( и намаление, естествено) на цените – без обаче да има каквато и да е яснота каква точно промяна ще бъде "приета“ като "обоснована“, и това за десетки хиляди отделни предприятия, за десетки хиляди стоки и услуги, търгувани всеки ден в стотици хиляди или милиони транзакции.
– Бизнесът или трябва да замрази цените на всички предлагани стоки и услуги за близо година и половина, или да носи целия риск дали КЗП ще приеме "обосновката“ за всяка отделна промяна.
– Всичко това създава огромна правна несигурност за всички пазарни участници – всяко предприятие от всеки отрасъл на икономиката ще е в неизвестност дали спазва или нарушава закона, в очакване на "преценката“ на КЗП.
– Същевременно е ясно, че КЗП няма капацитет да провери десетки хиляди търговци, които предлагат десетки и стотици хиляди стоки и услуги на пазара, и не просто да събере данни, а и да направи бизнес анализ на модела на ценообразуване, разходи, конкурентна среда и т.н. Така се отваря пътят към пълен регулаторен произвол – оцеляването на практически всеки бизнес ще зависи от усмотрението на Комисията, която неминуемо ще работи избирателно.
В заключение, още веднъж споделяме нашето становище, че в този вид предложението е вредно, опасно и не бива да се приема.
