07:10 / 15.05.2026
1308
Ако към държавната и общинската администрация се прибавят служителите в училищата, болниците и други публични структури, общият брой на заетите в държавния сектор достига около 600 000 души. Това заяви старши икономистът в Института за пазарна икономика Зорница Славова, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ с водещ Цоня Събчева по Радио ФОКУС.
"За последните 10 години населението на страната е намаляло с около 10%, докато държавната администрация се е увеличила със същия процент. По данни за 2025 г. в администрацията работят вече 146 000 души. Така, на фона на намаляващото население, чиновниците заемат все по-голям относителен дял. През миналата година те са достигнали близо 2300 души на 100 000 население", каза Славова.
По нейни думи администрациите продължават да се разрастват, без да бъдат закривани структури, въпреки демографския спад. В много малки населени места продължават да функционират администрации със собствен човешки ресурс, счетоводство, IT поддръжка и обслужващи звена, въпреки намаляващата население там. "Близо една трета от общините вече не покриват дори минималното условие за съществуване на община - население от поне 6000 души, но въпреки това продължават да поддържат същия административен апарат", допълни гостът.
"Ако към държавната и общинската администрация се прибавят служителите в училищата, болниците и други публични структури, общият брой на заетите в държавния сектор достига около 600 000 души. Това представлява значителен дял от работещото население", отбеляза Славова.
Тя подчерта обаче, че сектори като образование и здравеопазване не бива да бъдат разглеждани по същия начин като административните структури.
"Основният акцент е поставен върху администрацията, която предоставя услуги на гражданите. Посочва се, че самият доклад за състоянието на администрацията отчита сериозен ръст на електронните услуги и процесите по дигитализация, включително отделна глава, посветена на използването на изкуствен интелект. Именно затова поддържането на толкова голям административен апарат изглежда странно", каза тя.
По отношение на административната реформа тя каза, че първата стъпка е спиране на раздуването на държавния апарат, а след това постепенно намаляване на числеността му.
За оптимизация се предлага при пенсиониране или напускане на служители техните позиции да не се заемат автоматично. Вместо това трябва да се прави оценка дали съответната щатна бройка все още е необходима. Аргумент в тази посока е фактът, че хиляди експертни позиции в администрацията остават незаети повече от шест месеца, което според анализа показва, че администрацията функционира и без тях. Освен това за конкретни задачи могат да бъдат използвани и външни експерти.
Гостът акцентира и върху големия брой служители, които продължават да работят след пенсиониране.
"Става дума основно за служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, които имат право на ранно пенсиониране. Според изложените данни хиляди такива служители се пенсионират, започват да получават пенсия, а същевременно остават на работа при същия работодател и продължават да получават заплата", поясни тя.
Според нея това поражда необходимост от преосмисляне на режима на ранното пенсиониране.
