Бюджетната рамка за 2027 г. не показва ясна стратегия за привличане на чуждестранни инвестиции, оптимизация на държавния сектор и устойчив икономически растеж. Това коментира икономистът Агоп Каспарян в ефира на "Утрото на Фокус“ по радио ФОКУС.
Според него заложените мерки продължават да натоварват частния сектор, докато липсват достатъчно конкретни действия за реформи в администрацията и подобряване на бизнес средата.
"Ние продължаваме и влизаме в тази изключително безумна спирала на увеличаване на дълга, който става 47 милиарда евро“, заяви Каспарян. Той обърна внимание и на лихвените плащания, които по думите му достигат около 1,1 млрд. евро годишно.
Икономистът разкритикува и предвиденото увеличение на осигурителните вноски, както и облагането на свръхпечалбите. Според него подобни решения могат да изпратят негативен сигнал към международните инвеститори.
"Това не е добър сигнал за който и да е бизнес, дали е български, дали е международен“, посочи той и предупреди, че допълнителните разходи за компаниите могат да се отразят върху крайните потребители.
Каспарян изрази съмнения и относно ефекта от еднократния данък върху свръхпечалбите, като отбеляза, че ако очакваните приходи не бъдат събрани, бюджетната рамка може да бъде поставена под натиск.
"Частният бизнес в момента би трябвало да се чувства като един брашнен чувал, от който може да се изтръска така едно хубаво“, коментира икономистът.
Той допълни, че според него в бюджета не се открояват достатъчно мерки за дигитализация и оптимизация на държавната администрация, които биха могли да подобрят условията за бизнеса и да подкрепят дългосрочната устойчивост на икономиката.



11:06 / 19.10.2026
375





