10:43 / 30.09.2026
276
Специфичните препоръки към България следва да бъдат ясно отразени при изпълнението на Средносрочния фискално-структурен план, в бюджетното планиране и при провеждането на съответните структурни реформи, както и в следващия годишен доклад за напредъка. Необходимо е да бъдат определени ограничен брой приоритетни мерки и измерими резултати, чието изпълнение да се проследява чрез съществуващите механизми за наблюдение и отчитане.
Изводите и препоръките са отправени в становището "Европейски семестър 2026: предизвикателства и приоритети пред България“, което Икономическият и социален съвет прие на своя пленарна сесия. Документът е изготвен с цел с цел да подпомогне отразяването на специфичните препоръки към България за 2026 г. в бюджетното планиране и при провеждането на съответните структурни реформи, като представи вижданията на трите групи в ИСС – работодатели, синдикати и граждански организации.
Пположителният растеж, високата заетост и ниската безработица са благоприятна основа, но не отстраняват ограниченията пред догонващото развитие: ниска производителност, недостатъчни частни инвестиции и иновации, демографско свиване, недостиг на умения и значителни регионални различия. Държавният бюджет следва да подкрепя по-балансирана структура, която да допринася за икономическия растеж, основан на устойчиво потребление, по-силен принос на инвестициите и износа и създаване на по-висока добавена стойност, се посочва в становището.
ИСС изразява сериозна загриженост от влошаването на бюджетната позиция. Корекцията на прекомерния дефицит до 2029 г. трябва да се основава на устойчиви структурни мерки, преглед на ефективността на разходите и запазване на инвестициите с доказан принос за растежа.
ИСС приема необходимостта от своевременна фискална корекция, но подчертава, че структурата на програмата за бюджетна консолидация има решаващо значение. Подобряването на салдото не трябва да води до забавяне на икономическия растеж вследствие на намаляване на капиталовите разходи и на средствата за образование, научноизследователска и развойна дейност (НИРД) или превенция в здравеопазването с доказан принос за икономическия растеж и общественото благосъстояние. Необходимият баланс между приходни и разходни мерки следва да се определя въз основа на оценка на икономическото, социалното и разпределителното им въздействие.
Недостигът и несъответствието на уменията изискват основано на компетентности образование, системно кариерно ориентиране, устойчиво професионално и дуално обучение и достъпно обучение за възрастни. Работодателите и синдикатите следва да участват в определянето и оценката на потребностите по сектори и региони, а финансирането да се обвърже с качество и реализация.
В рамките на пленарната сесия ИСС прие и Анализ за социално-икономическото въздействие на политиките за младежта в България. В него Съветът разглежда управлението и финансирането на младежката политика, ефекта от мерките за младежка заетост и възможностите за по-добро включване на младите хора, включително на над 100 000 младежи, които не учат, не работят и не се обучават. ИСС идентифицира липсата на систематично събиране на данни и проследяване на резултатите като основен проблем и препоръчва по-добро наблюдение и оценка на въздействието на политиките. Съветът поставя акцент и върху по-доброто използване на потенциала на младежките центрове, организациите и младежките работници за активиране и включване на уязвимите групи.
