07:19 / 31.05.2026
537
Новопредставената парламентарна власт пристъпи към дела. Едно от първите занимания на "Прогресивна България" е прекрояването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Временната комисия, с бързи четири заседания, пренаписа някои парламентарни традиции и вчера в зала предложенията бяха гласувани и приети. Това пише икономистът от ИПИ Иван Брегов, цитиран от ФОКУС.
Прогрес с елементи на ограничения
Водещото е да бъде сдържан парламентарният контрол върху Министерския съвет. Нововъведенията включват рестрикции при изказванията и задаването на въпроси към министрите. Отпадна текстът, който гарантираше именно парламентарния контрол върху изпълнителната власт. Досега разпоредбите предвиждаха лично явяване на министрите по време на заседание и дължим отговор, ако министърът се е забавил да даде отговор повече от 10 дни.
Отпада и възможността за съставяне на временни комисии от една парламентарна група. Така опозицията, разбира се доколкото я има, ще трябва да се консолидира. Новост е и възможността да бъде назначавано за главен секретар лице, което не е юрист. Премахват се изискванията за спазване на срок при публикуването на протоколите от обсъждането на законопроекти, с което на практика българските граждани ще се информират за законодателния процес по волята на администрацията на Народното събрание, а не по силата на правната разпоредба. Самите народни представители ще имат само два дни да се запознаят с внесен законопроект вместо досегашните три дни. Как тогава ще правят качествени бележки и коментари съвсем не е помислено.
Народното събрание с предложените от "Прогресивна България" текстове вече няма да изработва график за изборите на органи /като Комисията за защита на конкуренцията, Висшия съдебен съвет, Комисията за енергийно и водно регулиране/, а срокът за запознаване с докладите от обсъжданията се скъсява от седем на три дни преди заседанието за избор. Силно се ограничават правомощията на народните представители да им бъде оказвано съдействие от държавните институции. Досега държавните и общинските институции бяха задължени да предоставят "информация за вида и размера на задължения на държавни ведомства и органи на местното самоуправление и местната власт, както и на държавни или общински дружества“.
За знанието и незнанието – функциите на Народното събрание
Преди всичко Народното събрание е мястото, където се осъществява взаимодействието между държавните институции. Народното събрание е форумът за политическо представителство без диктат от управляващите над управляваните. Можеш да доминираш всички органи и функции, но без доверие в парламента няма доверие във властта като цяло, а изпълнителната власт е само производна на доверието, гласувано ѝ от Народното събрание. Властовата сила на мнозинството и доброто управление проличават не в показването на надмощие в Народното събрание, а в доброто упражняване на властта посредством органите на изпълнителната власт – министерства, държавни и изпълнителни агенции, администрацията в подкрепа на инициативността и нуждите на българските граждани. Парламентарният абсолютизъм не означава на практика нищо, освен страх от това да упражняваш властта публично. А парламентарната демокрация се крепи на управление чрез доверие вместо управление чрез сила/насилие.
Апропо, в правилника на Бундестага има специална процедура за блицконтрол от страна парламента над правителството. Искането за отговори на въпроси става по инициатива на някоя от парламентарните групи или по искане на 5% от присъстващите членове на Бундестага. Ограничението е само за продължителността на дебатите като времето, заето от лица от властта не се брои за парламентарно време.
От новоприетите текстове в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като да следва да си зададем въпроса – не са ли те опит за стесняване и практическо ограничаване на приложното поле на чл. 1, ал.1 от Конституцията "България е република с парламентарно управление.“ Именно Народното събрание е мястото, където се обсъжда държавното управление, включително мястото да се оспорва качеството на управлението, да се търси отчет и да се налагат граници на изпълнителната власт в лицето на министър-председателя и министрите.
Ако една власт няма търпимост към отчет за работата си, то би ли имала търпимост към критика? И ще има ли тази власт способността да се учи от грешките си или ще живее с представата, че непогрешими са действията ѝ.
