Има два вида змии у нас, които са най-редки и трудни за намиране. Това каза в дневния блок "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“ херпетологът Георги Кръстев от Зоологическа градина-София. От по-застрашените видове у нас е емблематичният леопардов смок, който е смятан от много от зоолозите за най-красивата наша змия, отбеляза Георги Кръстев. "С много ограничено разпространение е, основно в Петричкия регион и Кресненско-Санданския регион. Там се оформя неговата най-северна граница на разпространение. Среща се и в Южното Черноморие. Рядко срещано животинче, много крехко от гледна точка на това, че трудно се адаптира към промени в околната среда. Животинката снася много малко яйца и много трудно може да си възстанови популацията при евентуална намеса от човешка страна“, описа херпетологът леопардовият смок.

По думите му може би най-рядката у нас, която се среща единствено и само в Южното ни Черноморие, е черновратата стрелушка. "Много рядко змийче, много фино, не е отровно, не е опасно, разбира се, и за жалост е срещано само на юг от Слънчев бряг. С много разпокъсана популация“, добави Кръстев.

От добре познатите змии у нас са усойницата и пепелянката. Той припомни, че пепелянката е масивна змия с късо, набито тяло. "Главата е ясно изразена, отделена от тялото с шийка, главата й има сърцевидна или триъгълна форма. Почти винаги са с рогче, но има екземпляри, на които то отсъства, но повечето са с рогче на муцунката. Шарката на гъба – много ясно изразена ивица или комбинация от хаотично подредени един зад друг ромбове и квадрати. Мъжките са светлосиви-пепеляви, с тъмнокафява до черна линия, шарка на гърба, женските – същата шарка, но основния фон е светлокафяв, докато ивицата е тъмна“, обясни той.

А за усойницата уточни, че е много по-дребно змийче. "Значително по-фина, пак с ясно изразена шия, със сърцевидна глава, липсва рогче и линията на гърба е много по-накъдрена, много по-назъбена, ромбовете не са така овални, много по-островърхи са“, поясни Кръстев.

Херпетологът добави, че основната разлика е, че пепелянката се среща основно в низините в сухи, напечени места, докато усойницата – главно високо в планините, на надморска височина над 1500 м.

Милослава АНГЕЛОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"