Очевидните паралели са с безславно приключилия 46 и 47 парламент – поредица от безславно приключващи парламенти, около които се вдига много шум и накрая не произлиза нищо кой знае какво. Що се отнася до изненадващото развитие от днес, свързано с много драматично обсъжданата, силно политизирана тема за главния прокурор, аз не съм експерт, но едно е сигурно, че трябва да бъде направено нещо по въпроса, за да бъде отговорено, най-малкото, за да се отговори на изискванията на ЕС за гарантиране на контрол върху съдебната власт за контрол върху главния прокурор.

Това каза в обзорното предаване "Това е България“ на Радио "Фокус“ социалният антрополог Харалан Александров.

"В този смисъл тази еквалибристика изглежда, поне това което аз виждам на пръв поглед, е опитът едновремено да решим и да не решим този въпрос. Аз мисля, че точно това изразява цялостната нагласа в момента на политическата класа, която едновременно в момента е в предизборно състояние и в същото време някак си се е снишила и притихнала. Така да се каже престрелките, взаимните обвинения разкриват отказът да се вземе категорично решение и лична позиция по ключови въпроси. Аз лично си го обяснявам с голямата геополитическа неопределеност, която тегне над страната ни, а и над целия регион. Така че никой не е готов да направи решителната стъпка в една или друга посока и седим да видим накъде ще тръгнат нещата както винаги, за да направим и да вземем някакво решение.“

Като че ли е непосилна отговорността да се ангажират с една или друга кауза в тази ситуация, допълни социалният антрополог . "Това разбира се е драматичен рефлекс, който има своето обяснение от горчивия опит, който има България от ангажиране в колеми конфликти. В момента ни владее този страх да не направим геополитическа грешка и тя да се стовари върху това общество и върху хората, които са управлявали“.

Цоня СЪБЧЕВА