"Хората живеят в среда, напомняща бандитските 90-те години и в обедняване, докато политиците буйстват и се държат като лузъри", каза в обзорното предаване "Това е България" на Радио "Фокус" социалният антрополог Харалан Александров в коментар по темата как оцеляват българите, докато политиците се лутат в своята безизходица. 

"Днес гледах народното събрание с омерзение.  Виждам объркани безпомощни хора, които вилнеят в парламента. Поведението на политиците силно деморализира и отвращава. Оттеглянето на обществото от политиката е здравословно за самите хора, които все по-малко гласуват например, но това е лоша новина за представителната демокрация", каза социалният антрополог.

В това неспокойно време на нарастваща инфлация и несигурност, хората започват да се отказват от луксозното потребление. Първо спират да ходят на СПА, намаляват пътуванията в чужбина и ходенето по ресторанти. Спират да си купуват нови неща. Започват да си правят икономични бюджети, но това не е катастрофа, просто всички осъзнават, че е приключил периодът на благоденствие, особено след катаклизмите в управлението на държавата през последните две години, става ясно от думите на Александров.

"Хората все повече се изключват от това, което се случва. Това ги разтревожва, а не ги успокоява - все едно да изключиш телевизора, за да не гледаш тревожен филм. Активни остават твърдите ядра на партиите и политическите агитки, които са пристрастени към политиката по нездрав начин - висят по мрежите, хейтят се и се отдават на дилетантска политология. Българския политически живот няма здрава конструкция и оттеглянето за хората е здравословно, допълни Харалан Александров.

От анализа му стана ясно ,че хората не могат да се страхуват от много неща наведнъж. Те избират от какво да се страхуват - в момента това е войната от една страна, а от друга е обедняването и слава Богу, че все още не губят работата си, въпреки кризата от две години и липса на нормално управление, стана ясно от анализа на антрополога.

"Има много хора, които живеят от бюджета на държавата и тези хора са в беда, тъй като държавата зацикля все повече. Има и ръст на престъпността - гонки, престрелки, умират полицаи, връщаме се в 90-те години. Хората скоро ще започнат да слагат решетки на прозорците", допълни Александров 

Според него политиците, от своя страна,  все пак си дават сметка в някаква степен какво става, но  те нямат капацитет да преработят сложността на днешния свят и не може да изтече от тях смислено поведение.

"Вместо да очертаят перспектива, визия за бъдещето и дадат сигурност, те започват да беснеят като деца, когато са разтревожени. Имаме политици, които са тежко неподготвени, без морална структура и подготовка и се държат като объркани популисти. Това е деструктивно и в добрия случай хората реагират с присмех, а в лошия - с оттегляне", каза още Харалан Александров.

Той смята, че съвсем сигурно има нарастваща враждебност между партиите и президента и че са чисти фантазии очакванията, че те ще се придържат към думите му и призивите му за адекватни политически решения. Има класов, поколенчески и политически конфликт, но този конфликт все още не може да доведе до нещо положително, което да можем да го управляваме. Но пък ако няма конфликт, ще има стагнация, което не е добре: "Трябва да изчакаме да мине този цирк, защото всички са в предизборен режим и изпращат послания към радикализираните ядра". 

"В момента по всички линии тече реставрация, както  е при всички провалени революции. Партиите на статуквото бързо взимат реванш, партиите на промяната се провалиха тежко, обещанията им бяха нереалистични, чухме ред брътвежи с елемент на бълнуване и това показва колко малко тези хора познават механизмите на управлението. Ще загубят борбата, защото  тръгват срещу правото на хората да могат да гласуват с бюлетини. Те се превръщат в провалени лузъри", смята Александров.

Според него 49-ият парламент ще бъде същият като този - буйстващи политици, които от време на време ще се прочистват  от радикалните популисти, които  изтекоха при предишния парламент - като Мая Манолова и ИТН.

"Тези процеси ще продължат, докато обществото се пречисти и мътната вода премине. Тези процеси пряко ни засягат, но ние не се адаптираме, а полудяваме. Вместо да се обърнем навън, ние използваме външните събития, за да разчистваме свои вътрешни сметки", допълни социалният антрополог.

Цоня СЪБЧЕВА