Без нея 90-те нямаше да бъдат същите, благодаря, че бяхме заедно, както и по площадите на всичките ни неуспели протести. Тя ми викаше - брат ми, аз - сестра ми. Тъга и обич. Това написа след загубата на литературоведа  проф. Албена Хранова, писателят Георги Господинов.

"Албена Хранова... Още не мога да повярвам. Близък приятел и един от най-светлите и ненадминати литературни умове. Част от най-хубавото, което се случи в българското литературно мислене и четене. Нейното отварящо мислене и четене. За честта на занаята, обичаше да казва.

Имаме безброй смешни истории от 90те до днес. Веднъж й се оплаквам, че в къщи май има мишка. Тя ми се обажда след час и казва, брат ми, измислих как да се справиш с нея. Интерпретирай я като хамстер.

А сега как да интерпретирам това рязко изчезване.", пиша още в поста си Господинов.