"Начинът, по който разказваха старите хора, е това, от което съм се учил", заяви в студиото на NOVA писателят Георги Господинов.

"Дадох си сметка колко много смърт има около нас и колко възкресения трябва да има, за да може смъртта да се преработи и оцелеем", коментира той трагичната смърт на 12-годишната Сияна.

Той коментира, че и ние сме имали период на недоволство през 2013 г., както сега е в Сърбия. По думите му тогава цялата енергия на града била по улиците. Според него, неговото поколение не било научено на съпротива, а само да марширува.

"Но вече и аз не виждам тази съпротива. Памет има, когато хората си говорят. Ако няма памет, всичко е позволено – и това е страшно. Ако няма памет, все едно няма Бог“, подчерта писателят.

"Невероятно е, че по време на война в Украйна излизат книги и се събират хора, които обсъждат книги. Тази война е война за миналото – агресорът иска да се върне към Втората световна война, а моят роман завършва с това. Не можеш да си избираш време, в което да се окопаеш, и всички да живеят в това време, в което ти си бил велик“, каза Господинов.

Той посочи, че един от най-хубавите му моменти е бил, когато получил писмо от жена, която четяла книгата "Физика на тъгата“ преди тежка операция и казала, че след като я прочела, останала с усещането, че ѝ се живее.

"Ако можем да живеем така, все едно отнякъде ни гледа едно дете. И това дете да го запазим живо“, призова писателят.