11:58 / 11.09.2026
307
Ракът на дебелото черво се "подмладява" – не чакайте кръвта в изпражненията, за да се погрижите за себе си, казва за читателите на ФОКУС гастроентерологът и диетолог д-р Тихомира Георева. Колоректалният карцином вече не е заболяване само на възрастните. Все по-често се открива при хора под 40 години, а храненето, начинът на живот и най-вече навременният скрининг могат да променят историята.
"Като гастроентеролог все по-малко искам да чувам изречението "млад съм за рак на дебелото черво".. Както и другото "Имам кръв в изпражненията, но сигурно са хемороиди". Особено когато след него идва: "Все пак съм само на 35", казва д-р Георева.
През последните години колоректалният карцином променя лицето си. Заболяване, което дълго свързвахме предимно с по-напредналата възраст, се диагностицира все по-често и при по-млади хора. Глобално колоректалният карцином остава сред най-честите злокачествени заболявания. Заболеваемостта е по-висока при мъжете, отколкото при жените.
Докато в редица развити държави честотата сред по-възрастните намалява — вероятно поне отчасти благодарение на скрининга и отстраняването на предракови полипи — при хората под 50 години се наблюдава обратното. Колоректалният карцином се подмладява.
И това променя начина, по който трябва да мислим както за профилактиката, така и за симптомите.
"Само хемороиди" не е диагноза.
"Нека кажа нещо важно - наличието на кръв в изпражненията не означава автоматично рак. В огромен брой случаи причината действително може да бъде доброкачествена. Но кръвта не трябва автоматично да бъде обявявана за хемороиди само защото пациентът е на 30 или 40 години", твърди още специалистът.
Сред симптомите, които заслужават лекарска оценка, са ректално кървене, трайна промяна в ритъма на изхожданията, продължителен запек или диария, промяна във формата на изпражненията, усещане за непълно изхождане, повтарящи се коремни болки, необяснима загуба на тегло и отпадналост.
И още един сигнал, който понякога първо се появява не като оплакване, а върху листа с лабораторните резултати. Това е желязодефицитната анемия.
Особено при мъж или жена след менопауза необяснимият железен дефицит изисква да търсим причината, включително евентуална хронична кръвозагуба от гастроинтестиналния тракт.
По думите на д-р Георева, при младите пациенти ректалното кървене, коремната болка, диарията и желязодефицитната анемия са сред предупредителните признаци, описвани във връзка с ранно възникващия колоректален карцином.
Възрастта не бива да бъде успокоително, когато тялото изпраща сигнал.
Има една разлика, която всеки трябва да знае. Скринингът е за човека без симптоми. При наличие на симптом вече говорим за диагностика. Това разграничение е изключително важно.
"Ако сте на 35 години и имате персистиращо ректално кървене, не трябва да чакате да навършите възрастта за скрининг. Ако имате необяснима желязодефицитна анемия, не чакаме "да мине". Ако от седмици има нова и необяснима промяна в начина ви на изхождане, не я обясняваме непременно със стрес, преди да сме изключили органична причина. Симптомът няма възраст. И когато е алармиращ, трябва да бъде изяснен", предупреждава още лекарят.
Защо говорим толкова много за колоноскопия?
Защото при колоректалния карцином имаме едно огромно предимство, което нямаме при всяко онкологично заболяване.
Можем да открием не само рака. Можем да открием неговия предшественик.
Значителна част от колоректалните карциноми се развиват постепенно от преканцерозни изменения, включително аденоматозни полипи. Когато при колоноскопия открием подходящ за отстраняване полип и го премахнем, ние не просто сме "проверили дебелото черво".
В определени случаи сме прекъснали последователността, която би могла години по-късно да доведе до карцином.
Затова колоноскопията не трябва да се възприема единствено като изследване, което търси рак. Тя е и инструмент за превенция.
При хора със среден риск редица международни препоръки вече поставят началото на организирания скрининг на 40-годишна възраст. Скринингът не означава задължително колоноскопия за всеки — съществуват и валидирани фекални тестове и други стратегии. Положителният неинвазивен тест обаче трябва да бъде последван от колоноскопия.
А при фамилна обремененост, определени наследствени синдроми, възпалителни чревни заболявания или други рискови обстоятелства стратегията е индивидуална и профилактиката може да трябва да започне значително по-рано.
Какво общо има чинията ни с дебелото черво?
Има много общо, казва д-р Георева. Но като лекар и диетолог държа на едно уточнение: няма храна, която сама да причинява рак, както няма и "суперхрана", която да ни направи недосегаеми за него.
И със сигурност няма хранителна добавка, която да замести скрининга.
Това, което имаме, са хранителни модели, които в продължение на години могат да наклонят везните в едната или другата посока.
Дебелото черво не е просто тръба, през която преминава остатъкът от храната. То е сложна екосистема, в която взаимодействат чревната бариера, имунната система, метаболизмът и трилиони микроорганизми, които наричаме чревна микробиота.
И тук стигаме до едно от най-простите неща, които можем да направим всеки ден:
да ядем достатъчно фибри, пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове, бобови растения, ядки и семена.
Част от хранителните влакнини достигат дебелото черво и се ферментират от бактериите. В резултат се образуват късоверижни мастни киселини, сред които бутиратът има важна роля за нормалната физиология на клетките на дебелото черво. Фибрите влияят и върху чревния транзит, обема на изпражненията и микробната екосистема.
"Това е една от причините хранителният модел, богат на пълнозърнести продукти и фибри, да се свързва с по-нисък риск от колоректален карцином", твърди още д-р Тихомира Георева.
Не е важно само какво добавяме към храната. Важно е и какво ограничаваме
Когато говорим за превенция, доказателствата насочват вниманието и към преработеното месо, високата консумация на червено месо и алкохола.
Към това трябва да добавим наднорменото тегло и затлъстяването, ниската физическа активност и тютюнопушенето.
Тук храненето се среща с метаболизма.
Излишната висцерална мастна тъкан не е просто пасивен "склад“ за енергия. Тя е метаболитно активна и участва в хормонални и възпалителни процеси. Затова профилактиката на онкологичните заболявания не се свежда до това да намерим една "виновна" храна.
По-важен е моделът, който повтаряме всеки ден в продължение на години.
Какво има в чинията ни? Колко се движим? Какво е телесното ни тег?. Пушим ли? Колко алкохол приемаме? И не на последно място - отиваме ли на профилактичен преглед, когато се чувстваме напълно здрави?
А защо ракът на дебелото черво се подмладява?
Това е големият въпрос, на който науката все още няма един-единствен отговор. Вероятно причината не е една.
Изследват се ролята на затлъстяването и метаболитното здраве, хранителните модели, физическата неактивност, микробиома, факторите на средата и други експозиции още от ранните периоди на живота.
Не можем да изберем гените си. Но можем да не пропуснем момента.
Можем да познаваме фамилната си анамнеза.
Можем да изграждаме хранене, в което растенията, пълнозърнестите продукти и естествените източници на фибри са ежедневие, а не изключение.
Можем да поддържаме здравословно телесно тегло, да се движим, да не пушим и да ограничаваме алкохола и преработените меса.
Можем да отидем на скрининг, преди да имаме симптоми.
И можем да потърсим гастроентеролог, когато имаме симптом, вместо да чакаме той да стане достатъчно силен, за да ни изплаши.
Защото колоректалният карцином има една особеност, която трябва да използваме в наша полза - в много случаи той ни дава прозорец от време, в който можем да открием и отстраним предраковите изменения.
Затова следващия път, когато някой каже: "Но аз съм прекалено млад за рак на дебелото черво", нека сменим въпроса.
Прекалено млад ли съм за профилактика?
Отговорът е прост: за профилактика никога не сме прекалено млади.
"А за симптомите никога не трябва да бъдем прекалено спокойни", казва още гастроентерологът д-р Тихомира Георева.
