Фискалният съвет обсъди Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2024 г. Ето основните акценти от становището:

– Дефицитът в бюджета на ДОО продължава да расте – вече достига 11 522 млн. лв. (5,68% от БВП). Покритието на разходите с осигурителни приходи е едва 52%.  – Изпълнението на бюджета е близо до предварително заложените в ЗБДОО за 2024 г. стойности - минимално преизпълнение е отчетено както в приходната, така и в разходната част. Преизпълнението в разходната част се дължи основно на разходите за социални помощи и обезщетения.

– Отчетените разходи възлизат на 24 621 млн. лв. (12% от БВП), като само Фонд "Пенсии“ заема 80% от общите разходи, а общите разходи за пенсии достигат 10,7% от БВП;

– При основните параметри се отчита подобрение спрямо очакваните стойности за средния осигурителен доход и броя на осигурените лица. Това е в основата на преизпълнението на приходите от осигурителни вноски с 1,2%;

– В основата на ръста на средния осигурителен доход с 14,5% спрямо 2023 г. са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица с 20% до 933 лв., увеличението на максималния осигурителен доход с 10% до 3 750 лв., увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други в бюджетната сфера; 

– Пенсионните доходи се повишават с бързи темпове в номинално и в реално изражение - средният размер на пенсията нараства с 12,5% през 2024 г. и достига 833 лв. (реален ръст от 9,7%). По-бързият темп на ръст на средния осигурителен доход спрямо този на средната пенсия води до леко понижаване на брутния коефициент на заместване на дохода до 53,3. Коефициентът е близо до средния за ЕС-27 (54,8) и над средния за страните от ОИСР (50,7), въпреки че съотношението на пенсионерите към осигурените лица у нас е двойно по-високо – 0,72  при 0,35 средно за ЕС-27 и 0,31 средно за страните от ОИСР. Това показва, че политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи. По този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи.

– Със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. – 18%, докато миналата година ръстът им е бил 7,5%.