На 4 юни ЕК и ЕЦБ излязоха със своите конвергентни доклади за България. Оценката е положителна. Очакваме на 8 юли Съвета на Европейския съюз да вземе окончателното решение, свързано с членството на страната в еврозоната.

Всички знаем какви са ефектите от еврозоната. Всички знаем колко важна стратегическа цел беше това България да стане част от този клуб. Надявам се целият по-нататъшен процес по въвеждането на еврото в България да премине успешно, да се опитаме да разсеем притесненията на хората, които очевидно съществуват към този момент.

Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова по време на брифинг в сградата на министерството .

Теменужка Петкова заяви, че от министерството са възложили на социологическа агенция "Алфа Рисърч" извършването на проучвания във връзка с нагласите на гражданите и бизнеса за приемането на еврото у нас. 

По думите ѝ проучванията посочват, че в "дългосрочен план преобладаващата част от българското общество категорично заявява, че ползите от влизането в еврозоната са много ясни и категорични". 

От "Алфа Рисърч" са провели две проучвания в периода април - май. Резултатите бяха представени от Боряна Димитрова. 

Според социологията, проведена през месец май, 56,3% от гражданите посочват, че страната трябва да продължи европейската си интеграция, 64,3% от бизнеса също заявявам подкрепата си а същото.

При задаването на въпрос относно подкрепата за влизането на България в еврозоната. През месец май 46,5% от гражданите казват, че са "за" приемането на единната валута, а 46,8% са "против". При бизнеса 66,3% казват, че са "за", докато 33,6% - "против". 

На въпрос, свързан с очакваните ефекти, 35% от анкетираните граждани посочват, че очакват "изцяло и по-скоро положителни", а 55,9% "изцяло и по-скоро отрицателни". При бизнеса 53,2% очакват "изцяло и по-скоро положителни", а 39,4% "изцяло и по-скоро отрицателни". 

В дългосрочен план 48% от гражданите очакват "изцяло и по-скоро положителни ефекти" от въвеждането на еврото у нас. 

Социалните групи, които най-активно подкрепят еврозоната, са по-младите и работещите в модерни индустрии, които работят основно в големите градове. Най-големите противници на еврото са самотните възрастни хора, както и тези на средна възраст, които са активни потребители на социалните мрежи, сочи проучването.

При бизнеса представителите на микробизнеса са тези, които са най-силно притеснени от приемането на еврото у нас.  

При информираността едва 9,6% от българите смятат, че са "много добре информирани" по отношение въвеждането на евровалутата у нас. 28,8% казват, че са "по-скоро добре информирани", 38,4% казват, че са "по-скоро слабо информирани", а 20,5%, че "изобщо не са информирани". 

При бизнеса 34,7% от представителите заявяват, че са "много добре информирани". 39,8% смятат, че са "по-скоро добре информирани", а 20,6% казват, че "изобщо не са информирани". 

Гражданите имат нужда да знаят най-много: "Кой ще следи за измами и санкциониране за злоупотреби", "Къде трябва да сигнализирам, ако се сблъскам с некоректни търговци", "Дали ще мога да обменя левове в евро", "Дали ще може да се плаща и в двете валути" и др.  

Бизнесът има нужда да знае най-много: "Къде ще бъдат данъчните декларации след въвеждането на еврото", "Какви са задълженията на търговците в периода на двойното обращение (левове и евро)", "Трябва ли да се преизчисли капиталът на фирмата/предприятието" и др.