19:38 / 15.07.2025
9908
Инфлацията от 4.4% няма връзка с приемането на страната в еврозоната. Голям външен фактор за увеличение на цените са новите мита, които администрацията в Белия дом въведе спрямо своите търговски партньори в международната търговия, включително и спрямо Европейския съюз. Това каза финансовият експерт Румен Гълъбинов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.
Инфлацията през последните три години – от юни 2022 до юни 2025 г., е 16.3%, а за последните пет години тя е 39.5%, отбеляза той.
Инфлацията в целия свят расте през годините след COVID кризата и това е необратим процес. "С малки изключения за определени периоди намалява темпът на нарастване на потребителските цени, но като цяло те се движат само нагоре“, обясни икономистът.
Най-високата от две години насам годишна инфлация, регистрирана през юни – 4.4%, също е част от този процес, допълни Гълъбинов. "Това касае не само България. Ние имаме постепенно увеличение на инфлацията и в други държави от Европейския съюз и в държавите от еврозоната, защото Европейската централна банка вече почти една година е поела курс към намаление на лихвените проценти, за да стимулира икономическата активност в големите икономики на Европейския съюз. Това е проинфлационен фактор – когато намаляват лихвите, има растеж на инфлацията. Другата причина е глобалната несигурност, свързана с военните конфликти в Украйна, Израел и Иран. Несигурността относно нивата на митата на Тръмп и откога ефективно ще влязат в сила създава този пазарен феномен на презастраховане от страна на производители и търговци в момента“, поясни той.
Инфлацията в България е основно привнесена отвън. По-малко са факторите, които влияят върху инфлационните процеси вътре в страната.
"Три са основните фактори, които се отразяват върху цените на хранителните стоки, и те са валидни от много години. В България продължаваме да имаме едни от най-високите ставки на ДДС за храни. Почти всички храни са с максималната ставка по ДДС – 20%. Това не е така в повечето държави в Европейския съюз и в нито една от държавите членки на еврозоната. Там има в пъти по-ниско ДДС, отколкото е общата ставка. Това важи и за лекарствата – още една голяма група стоки, която влияе на инфлацията. Докато продължаваме да имаме такива високи ставки на ДДС на храните, те ще са по-скъпи, отколкото в други държави от еврозоната и от Европейския съюз“, обясни Румен Гълъбинов.
Друг фактор, който влияе върху инфлацията у нас, е неефективното производство на храни и увеличаващият се внос. "Местното ни производство е неконкурентоспособно и не е ефективно да произведе храни по съвременните изисквания.“
Третият фактор е дългата верига на доставки и оскъпяването по пътя им от производителя до крайния потребител. "По веригата имаме много прекупвачи, сортировачи и от производителя до крайния потребител стоките стигат доста оскъпени. Стига се до парадокси от 40-50%, което е недопустимо. Работещата формула за Западна Европа са кооперативите“, допълни Гълъбинов.
С по-малък ефект върху инфлационните процеси са разходите за електроенергия и горива, както и увеличаването на разходите за социални плащания и целевото подпомагане към бизнеса, добави икономистът.
