Необслужваните бързи кредити у нас се увеличават с над 30% към края на март. Това показват данни на БНБ. В същото време БНБ затяга критериите за отпускане на ипотечните кредити.

"Тези 6 критерия касаят най-важните параметри при отпускането на един кредит. Виждаме обезпокоителни темпове на кредитиране. Много ликвидни са банките, много са ниски лихвите по кредитите, апетитът към задлъжняване е много висок", коментира финансовият анализатор Десислава Николова.

По думите ѝ БНБ може да бъде по-рязка и да работи в посока на повишаване на минималните задължителни резерви. Не ставаме свидетели за пръв път на такива мерки, обърна внимание Николова. 

"Това е по отношение на новите клиенти. Тези, които вече са изтеглили, те са изтеглили при конкретен вид условия", уточни финансовият анализатор за зрителите на Bulgaria ON AIR. 

Според Николова статистиката на БНБ е малко по-обща, а има и други дружества, които отпускат кредити и тези данни влизат към общите. 

"Има ръст на делата в съда в посока на отпуснати бързи кредити. Годишният процент на разходите не може да надвишава 5 пъти наказателната лихва за просрочие, което означава не повече от 68,9% общо оскъпяване на един бърз кредит. Това означава, че лихвата по този кредит не може да бъде по-висока от 53,5%. Регламентацията не е изпълнима за съответните институции и започнаха да начисляват допълнителни такси. Тези заеми станаха страшно непрозрачни", обясни гостът.

Николова подчерта, че при бързите кредити трябва да се вземе малка сума, която да се върне бързо.

"Балът е нещо, което се знае от години, че ще се случи. Човек би трябвало да заделя и за непредвидени разходи. Трябва да се внимава с тези заеми. Търсете си правата според закона, искайте си надвзетите суми по съдебен ред", каза още финансовият анализатор.

Самата тя има е случай с човек, който се свърза с нея, за да му разреши казус с 36 бързи кредита. Николова добави, че дружествата имат интерес да не спират да отпускат бързи кредити на клиентите.

Тя за пореден път припомни златното правило, че размерът на задълженията към кредитни институции не трябва да надвишава 30-40% от нетния доход.