Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

През последните 5-6 години ние правим всичко възможно като държава да стимулираме потреблението, независимо в каква икономическа ситуация се намираме. Дори и при рекордно висока инфлация, правителствата стимулираха потреблението през различни директни мерки (освен увеличаване на паричното предлагане), които бяха за стимулиране на потребление на различни стоки и услуги. Това каза пред NOVA Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.

Финансистът Никола Филипов коментира, че когато повишаваме нивата на заплащане в публичния сектор, те генерират дефицити, които пък се финансират с емитирането на нов дълг. 

"Това е един порочен кръг, който трябва да престане, виждаме стъпки в тази посока и дано тези реформи продължат и в бюджета за 2027 година", каза той.

Михаил Кръстев добави, че инфлацията в България е предимно вътрешно генерирана. 

"За да успеем да спрем ръста на цените, ние трябва да започнем да реформираме собствената си къща, а не да се надяваме, че изведнъж светът ще се успокои и нищо няма да се случва, за да сме по-добре", категоричен бе той.

По думите му нещо, с което българската държавата може да подпомогне спада на цените, е повишаване на конкуренцията. "Ако се създават по-добри условия за бизнес, особено среден и малък, по-ниска административна и данъчна тежест – при по-висока конкуренция ще се достигне до реалната цена", обясни Кръстев.

Според Филипов отмяната на механизма за определяне на минималната работна заплата е много сериозна реформа. 

"Все още има неразбиране в обществото каква е реалната функция на минималната работна заплата в една пазарна икономика. Хората масово си мислят, че с нея се бори бедността – нищо подобно! Основните й функции са две. Първата е да се повиши събираемостта на приходи в бюджета, което да намали първичния дефицит в НОИ. Много заплати в публичния сектор са базирани на минималната работна заплата. Когато тя се повишава, се повишават и заплатите на чиновниците, и на хората в бордовете. Едва 20% от заетите са на МРЗ. Така че тази реформа е изключително важна, защото тя директно ограничава бюджетния дефицит", категоричен бе Филипов.