17:42 / 12.07.2026
326
Инициативният комитет от магистър-фармацевтите (ИКМФ) изразази безпокойство, че и в проекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. отново липсват реални решения за финансирането на фармацевтичната грижа, разбра ФОКУС.
Припомняме, че бюджетът на НЗОК бе приет на първо четене от депутатите в НС този петък. На първото гласуване законопректът получи 133 гласа "за", 52 "против" и нито един "въздържал се". След това бе поискано преглусавне, на което законопроектът беше приет със 131 гласа "за", 58 "против" и един "въздаржал се". 123 депутати от "Прогресивна България" и 8 от ДПС гласуваха "за". "Против" гласуваха 20 от ГЕРБ-СДС, 17 от ДБ, 12 от ПП и 9 от "Възраждане", както и един "въздържал се" от ГЕРБ-СДС.
Според фармацевтите за поредна година бюджетът оставя без реална оценка труда на магистър-фармацевтите. Финансира се продуктът, но не и професионалната грижа, която гарантира неговото правилно, безопасно и ефективно приложение. Според ИКМФ това е системен дисбаланс.
"В центъра на здравната система не стои лекарството, а пациентът. А между пациента и лекарството стои магистър-фармацевтът – последният медицински специалист, който проверява терапията, предотвратява лекарствени грешки и взаимодействия, консултира пациента и носи професионална отговорност за всяка отпусната рецепта. Този висококвалифициран труд продължава да бъде третиран като административна дейност, вместо като част от здравната грижа", посочват от организацията.
Аптеките обръщат внимание, че не може държавата всяка година да увеличава бюджета за лекарства с милиони левове, а да очаква аптеките да предоставят все повече услуги при непроменено от години финансиране.
"Това не е просто несправедливо към магистър-фармацевтите. Това поставя под риск устойчивостта на аптечната мрежа и достъпа на пациентите до качествена фармацевтична грижа“, заявяват от ИКМФ.
В тази връзка организацията настоява за три конкретни промени: 25% увеличение на възнаграждението за изпълнение на рецепта по НЗОК, което да отразява реалните разходи и професионалната отговорност на магистър-фармацевтите; признаване и заплащане на фармацевтичната грижа като медицинска дейност в обществен интерес; съкращаване на срока за разплащане от НЗОК към аптеките до 14 дни, тъй като финансовата стабилност на аптечната мрежа е пряко свързана със сигурността на пациентите и непрекъснатия достъп до лекарства.
Според ИКМФ всяка инвестиция във фармацевтичната грижа има измерим ефект върху здравната система.
"Всеки лев, инвестиран във фармацевтичната грижа, спестява многократно повече средства от предотвратени лекарствени грешки, нежелани лекарствени реакции, хоспитализации и прекъснато лечение. Въпросът не е дали държавата може да си позволи да финансира фармацевтичната грижа. Въпросът е дали може да си позволи да продължи да не я финансира.“
Организацията подчертава, че поставените искания не защитават корпоративен интерес, а интереса на пациентите. От ИКМФ обръщат внимание и на необходимостта от по-ефективно управление на публичния ресурс.
"Въпросът не е само колко средства има в НЗОК, а колко ефективно се използват. Преди да се обсъжда необходимостта от нов ресурс, е важно да се анализират административните разходи, дублиращите се процеси и регулациите, които натоварват системата, без да подобряват здравните резултати.“
Според организацията аптеките от години настояват за по-прости, предвидими и прозрачни правила, които поставят пациента в центъра на здравната система.
"Всяка реформа трябва да се оценява по един критерий – улеснява ли достъпа на пациента до лечение. Ако не го прави, тя не изпълнява своята основна цел“, заявяват от ИКМФ
