Близо 37 години ще трябва да работят днешните 15-годишни младежи. Изчислението направиха от Евростат като сравниха очакваната продължителност на трудовия живот в страните от Европейския съюз. Темата коментира Ева Костова в в студиото на NOVA.

С повече от 2 години се е повишила очакваната продължителност на трудовия живот през последните 10 години. След лек спад отбелязан през пандемичната 2020 година, продължителността продължава да расте. Всички 15-годишни днес ще трябва да работят средно през 37 години от живота си. Мъжете ще работят 4 години и половина повече от жените, но с времето разликата между двата пола бавно се топи. 

Очертава се най-дълго да работят тези, които живеят в Северна Европа. Първото място е за Нидерландия, за чийто младежи европейската статистика изчислява, че ще бъдат част от работната сила на страната си в продължение на близо 44 години. Следват ги Швеция и Дания, като във всички тях очакваната продължителност на трудовия живот е над 40 години. Колкото, образно казано, по на юг слизаме, толкова повече тя се скъсява.

Държавите от централната част на континента са в средата на класацията, а южните – в края ѝ. България се нарежда на 23-та позиция с 34,5 години очаквана продължителност на трудовия живот. Малко по-кратко се предвижда да работят младите ни съседи от Гърция. Следват ги хърватите, италианците, а последното място е за Румъния, с най-ниската продължителност от 32 години. Именно в тези държави и разликата между двата пола е и най-голяма.

Според изследване на Европейския център за развитие на професионалното обучение, през следващите 10 години най-много ще расте нуждата от работна ръка в сектора на услугите за информационни и комуникационни технологии. 

Най-търсени професии се предвижда за бъдат различните специалисти, асоциираните такива, а на трето място мениджърите. Спад обаче се очаква в търсенето на търговци, чиновници, но най-вече на селскостопански работници, с дори една трета.

Ново изследване на Евростат отрежда на страната първо място - у нас през последната отчетена година са се дипломирали най-много лекари на глава от населението. Общия им брой в целия Европейския съюз е близо 70 хиляди, което означава че на всеки 100 хиляди граждани на общността, 15 души и половина са току що дипломирали се медици.

В България това число е двойно по-голямо, тъй като у нас дипломиралите се лекари на 100 хиляди души население са близо 30.