В позитивна светлина са отразени усилията на министъра на правосъдието Надежда Йорданова за реформи в съдебната реформа в третия годишен доклад за върховенството на правото в държавите членки на ЕС, публикуван от Европейската комисия днес.

В главата за България ЕК изрично отбелязва поетите в контекста на българския План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) от правителството ангажименти за реформи в сферата на правосъдието и противодействието на корупцията.

Комисията подчертава, че тези действия са в отговор на дългогодишните очаквания към българската държава за създаването на ефективен механизъм за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за образуване на разследване. Създаването на този механизъм е обект на законопроект, който до дни ще бъде представен от Министерството на правосъдието.

Акцент в доклада е и искането на Надежда Йорданова за отстраняване от длъжност на главния прокурор, в съответствие с решението на Конституционния съд по дело № 17 от 2021 г. Подчертава се също и поетият ангажимент за реформа на КПКОНПИ, като се посочва, че целта е подобряване на дейността на комисията и постигане на по-добри резултати както по отношение на антикорупционните действия, така и при действията за отнемане на имущество.

Законопроектът за реформа на КПКОНПИ е вече в Народното събрание, внесен от народни представители, а разработването на измененията, касаещи конфискацията, е в етап на финализиране в Министерството на правосъдието.

Докладът отчита закриването на специализираното правосъдие, като се отчитат в положителен аспект предвидените механизми за преназначаване на съответните магистрати. Европейската комисия изрично отбелязва премахването възможността за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, поради съществуващите рискове, включително от корупция.

И двата законопроекта – за промени в Закона за съдебната власт и Закона за българското гражданство бяха разработени от Министерството на правосъдието в рамките на този мандат и приети от 47-ото Народно събрание.

В отрицателен аспект докладът посочва нарастващите опасения във връзка с функционирането на Висшия съдебен съвет. Комисията подчертава, че необходимостта от вземане на мерки във връзка с неговия състав става все по-важна. В доклада са констатирани и проблемите, свързани с политическото влияние върху Инспектората към ВСС и неговото функциониране в условия на изтекъл мандат.