Намалени ставки на данъка върху добавената стойност (ДДС) има в почти всички държави членки от ЕС. Приоритет за по-ниско облагане са хранителни продукти, особено хлябът. В Хърватия ДДС за хляб, мляко и млечни продукти е 5%, Германия – 7% - за хляб, мляко, месо и зеленчуци, в Полша основните храни се облагат с 5%, във Франция – с 5,5%, в Румъния - с 9%, например. 

Въпреки че ЕС няма пряко отношение към точния размер на ДДС и диференцираните ставки в отделните държави членки, е видно, че европейската политика предполага специално отношение към сектори, които се преценяват като важни за съответната страна. В България тези области сега са храните и лекарствата за бебетата, хигиенните материали за тях, книгите, както и туризмът, за които ДДС е 9%. В същото време – за хляба, който е предпочитана и често основна храна за повечето българи, данъкът от 1 януари стана 20%, при досегашната нулева ставка. Това коментира Елена Йончева, член на Европейския парламент от листата на ДПС. 

Заради политическата нестабилност в България и липса на воля, Народното събрание дори не обсъди евентуално продължение на мярката с нулевия ДДС за брашното и хляба. Заради това от началото на 2025 г. всички вече усещат по джоба си рязкото увеличение на цените на хляба и хлебните изделия, каза тя. Особено като се има предвид, че България е на първо място по консумация на хляб в ЕС. Някои експерти дори твърдят, че той е генетично заложен при българите и е асоцииран с тях още от Средновековието. 

Недопустимо е българските граждани да стават заложници на политическата нестабилност в България, категорична е Елена Йончева. Въпрос на управленско решение е дали с по-високия ДДС ще се облагат стоки от първа необходимост, за да се пълни бюджетът. 

Тя призова парламента да приеме предложението на ДПС - Ново начало за запазване на мерките, с които се освобождават от ДДС хлябът и брашното.