Денят на Земята ни кара да се замислим какво ни дява тя и какво ние на нея. Това каза Елена Ганчева от WWF, ръководител на кампанията "Общ Дом. Общо Бъдеще", в предаването "Нюзрум" на "Фокус" по повод Деня на земята. 

"Винаги, когато имаме дни, посветени на природата, те са важни, защото това е времето, в което насочваме погледите си към заобикалящата ни среда. Това е моментът, в който да се замислим какво ни дава тя и ние какво и даваме. Чистият въздух, чистата вода, възможностите за прехрана, отопление, за хубав живот зависи от една добре запазена природа. За да бъде тя такава, човек трябва да си свърши работата. В Деня на Земята ние призоваваме всеки, който има възможност и желание, да помогне с каквото може, за да имаме диви животни и дива природа", каза тя.

Според експерта проблемът с климатичните промени не може да бъде решен само с действия веднъж годишно. Инициативата обаче ни кара да се замислим за нашата планета и поне за малко да предприемем активни действия, с които да покажем загрижеността си. 

"Един ден не може да промени целия свят, но колкото повече хора отделят поне един ден, от време на време, ще бъде огромна помощ и ще напомня за часа на Земята, стартиран преди няколко години от няколко австралийци, които решили, че трябва да покажат на своето правителство, че трябва да вземе спешни мерки за борба с климатичните промени и решили, че ще изгасят осветлението за един час. Над 2 млн. души се включиха тогава и този флашмоб се превърна в най-голямата природозащитна инициатива в света, прави се поредни години, над 190 държави се включват. Това показва силата на хората, когато се обединени в една обща цел и кауза", каза още Ганчева.

Тя заяви, че човекът с дейността си е най-големият замърсител на околната среда. Ганева припомни, че с всяка година се изчерпват ресурсите на планетата, а те не могат да бъдат възстановени толкова бързо, колкото са изразходват. 

"Човекът е най-големият замърсител. Човешката дейност способства за това да има промяна в климата и загуба на биоразнообразие. Ние черпим повече ресурси от планетата, отколкото тя е в състояние да възстанови и възобнови. Всяка година моментът, в който свършват ресурсите за една година, се приближава все повече и повече към първата половина на годината. През 2022 г. това беше юни месец, а тази – краят на май. Черпим повече, отколкото имаме нужда. Това е за сметка на държави, които са в обратната ситуация. Те страдат, защото огромни икономики и огромни държави в други части на земята изразходват много и изхвърлят много боклук" обясни експертът.

Относно това как можем да помогнем на планетата, Ганчева припомни, че не са нужни големи усилия, а просто малки промени в ежедневните ни навици. Тя смята, че човек не трябва да бъде консуматор на всякакви стоки и храни, и то в огромни количества. Всеки един трябва да проверява и произхода, и качеството на купуваните продукти.  

"Всеки може да възприеме в ежедневието си много малки стъпки, но които като кумулативен ефект, ще бъдат нещо грандиозно. Не купуваме повече, отколкото имаме нужда. Всяко нещо, което може да се преизползва, рециклира, заеме – това е бъдещето. Доста често нашите гардероби са пълни с дрехи, купуваме повече храна, отколкото можем да изядем или е добре да изядем.

Всеки път, когато човек реши да си купи нещо, трябва да си зададе въпроса "Аз наистина ли имам нужда от това". Когато си купим нещо, то трябва да е с проверен произход. Да не е дошло от твърде далечен край от света, да е произведено по устойчив за природата начин и да пази ресурсите. Има достатъчно сертифицирани продукти на пазара както за храни, така и за дървесина, памук и др.", каза Ганчева.

Веселка ИВАНОВА