Ниската избирателна активност на президентските избори е ясен сигнал за критични нагласи и разочарование сред гражданите. Политическият елит не успя да събуди интереса на избирателите дори в изборния ден. Това коментира социологът Елена Дариева в предаването "Утрото на фокус" на Радио ФОКУС с водещ Михаил Дюзев.

По думите ѝ общият брой на гласувалите е малко над 1,7 милиона души, което представлява своеобразен антирекорд за национални президентски избори в България. 

"Това трябва задължително да бъде интерпретирано и анализирано, защото е знак към управляващите и политическия елит, че те не успяха дори в деня на изборите да събудят интереса на избирателите", посочи социологът.

Тя обърна внимание и на проблема с избирателните списъци. Според нея официалният брой на гражданите с право на глас е приблизително 6,6 милиона, но реално постоянно пребиваващите в България пълнолетни граждани с избирателни права вероятно са около 5,2 милиона. 

"Неизчистването на списъците създава неточности при отчитането на избирателната активност и даде пример със случай, при който избирател не е успял да гласува, тъй като срещу името му било отбелязано, че е починал", отбеляза Дариева.

По отношение на електоралните нагласи на балотажа Дариева посочи, че Илияна Йотова е получила по-силна подкрепа от избирателите на "Прогресивна България", БСП, "Възраждане" и "Величие". В подкрепа на опонента ѝ Андрей Гюров са се ориентирали предимно избиратели на "Продължаваме промяната", "Демократична България", ГЕРБ и ДПС.

Според социолога резултатите затвърждават концентрацията на политическата власт в една формация и поставят въпроса за способността на опозицията да се обедини.

"Когато говорим за все по-явна концентрация на власт и затвърждаване на еднопартийното управление, критично важна става ролята на опозицията", подчерта Дариева.

Тя посочи предстоящия избор на членове на новия Висш съдебен съвет като важен тест за взаимодействието между политическите сили.

"Управляващите нямат необходимите 160 гласа, което ще наложи търсенето на подкрепа и преговори с други парламентарни формации. Съдебната реформа и възстановяването на чувството за справедливост са сред най-болезнените теми за българското общество и трябва да бъдат приоритет за политиците", допълни социологът.

Дариева коментира и възможностите за обединение на десните формации около бъдеща кандидатура за кмет на София. "Резултатите от президентските избори в столицата могат да послужат като отправна точка за подобни разговори. Местната власт е от стратегическо значение за дългосрочното политическо развитие на партиите, тъй като стабилните структури по места могат да осигурят устойчивост и по-дълго политическо присъствие", заключи тя.