На фона на ниското предлагане на труд, съчетано с все по-високо търсене намирането на решения за недостига на работници става все по-належащо. Докато по-често обсъждаме улесняването на достъпа на работници от трети страни до българския пазар на труда, тази седмица правителството представи алтернативен подход – създаване на регистър на неактивните в опит да се прецизират методите за активиране.

Накратко, новият регистър комбинира информация,  събирана в базите данни на Главната инспекция по труда, Агенцията по заетостта, НОИ, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“ в Министерството на правосъдието и Националната експертна лекарска комисия. Това ще позволи ясно профилиране на неактивните, анализ на индивидуалните им потребности и заместване на настоящите политики.

От създаването на регистъра можем да очакваме, най-общо, няколко последствия, казва икономистът от ИПИ Адриан Николов:

– Изграждане на много ясно и цялостно разбиране за възрастовата, регионалната, образователната структура на неактивните. Това дава възможност за анализ на факторите, които ги задържат извън пазара на труда и реалистична оценка на броя на лицата, които могат да бъдат достигнати и активирани.

– Адресиране на конкретните потребности. Докато част от неактивните са извън пазара на труда заради липса на образование и умения, което не им позволява да намерят работа за дълъг период от време, то други са с увреждания (и съответно със специални потребности към заетостта и неспособност да работят определени професии), трети – заети с домакинска дейност или грижа за близки, което означава, че биха могли да работят само почасово.

– Прецизиране на активните политики на пазара на труд. Има много още какво да се желае от ефективността на разходите за субсидирана заетост и обучения. Детайлната информация за неактивните има потенциал да подобри най-вече фазата на планиране на активните политики, така че да са по-близо до реалните потребности.

–Проследяване на въздействието на политиките. Ако прегледът на данните в регистъра сочи, че едни и същи хора преминават през "цикли“ на активация, участие в мерки (обучение, заетост и подобни) и ново отпадане от пазара на труд това ще ясен знак, че дизайнът на политиките и възприетите подходи не постигат целите си и се нуждаят от "ремонт“.

Важно е да подчертаем обаче, че само по себе си създаването на регистър е само първата стъпка във възприемането на нов подход към неактивните. Той представлява единствено необходима, ключова инфраструктура, която снабдява институциите с информацията, която им е необходима, за да стигнат до повече хора с адекватен подход. Остава отворен въпросът какви ще са следващите стъпки – какъв ресурс ще бъде отделен за активиране и доколко ще се ползва  събраната в регистъра информация. Няма две мнения, че сред неактивните има "скрит“ потенциал за допълнително предлагане на работна сила, но тепърва ще разберем какъв е неговият мащаб.