09:12 / 10.09.2026
279
Повече от 15 години изкупните цени на едро на повечето плодове и зеленчуци не на се променили въпреки 10-12 пъти поскъпване на всички други компоненти. И виждаме 100-150% надценки по рафтовете. Това каза председателят на браншовата камара "Плодове и зеленчуци" Цветан Цеков. Земеделският производител по никакъв начин не е защитен от новите административни регулации на държавата. В обсъжданата формула за справедлива стойност не се взима себестойността, на която се произвежда, това е абсолютен нонсенс, възмути се Цеков.
Той заедно с бившия земеделски министър и производител Кирил Вътев и анализатора от ИПИ Петър Ганев дискутираха мерките за цените на храните по bTV.
"В хранителната верига цените много трудно се променят, производителите трябва да подадат предложение за нови цени и те да се приемат. На мен ми се е случвало да са се вдигнали горива, заплати, суровини, себестойността е скочила и търговски партньор 5 месеца се бави и не ми приема предложението. В същото време той е вдигнал своите цени", разказа Вътев.
Той подкрепи Цеков, че себестойността на производителя трябва да е отправната точка във формулата за определяне на справедливата стойност. В момента тя е цените от стоковите борси и тържища, но много от продуктите по регала не минават от там.
Според Вътев друг основен проблем във формулата е, че се наблюдава медианната цена за всяка група стоки. Това е тази, която е точно по средата между най-скъпия и най-евтиния продукт.
"Това ще свали качеството на храните. Защото в една категория има много различни видове храни. Тази медиана ще накара например всички производители на сирене да слагат повече вода, за да се доближат до нея", обясни той.
"Всички се обединиха, че секторът е свръхрегулиран в момента. Това обаче може да ограничи малките играчи. Толкова регулации наведнъж и толкова подробно разписани няма никъде. Искахме да сме като в Германия, но стана повече от Германия", обобщи Петър Ганев.
"Има структурни проблеми в земеделието, но не се занимаваме с тях, а ги решаваме чрез крайната цена", критикува още Ганев. "Има вътрешен конфликт между двете цели - да има евтини цени, и да има справедливост по веригата и разпределението по нея, което вероятно ще доведе до по-високи крайни цени".
"Ако има българско родно производство, то ще свали крайните цени и ще противостои на скъпия внос", контрира обаче Цеков.
В земеделието се дават се субсидии, без отсреща да се получи продукт. Отваряте интернет и проверявате колко предприятия за храни и ферми се продават и са закрити и колко много нови супермаркети отварят. Кооперативи няма в България, защото има такива огромни производители, създадени след социализма, те никога няма да се кооперират.
"Имаме сектор с много чужд капитал и работи глобално модерно и е свръконкурентно. И един друг сектор който не се развива добре - защото се развива по български странни правила, които зависят и от държавата от напояване и субсидии", каза Ганев.
