Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Проблемът е по-широк и не се изчерпва с една конкретна структура, като "Кръв и чест“. Това заяви в "Интервюто в Новините на NOVA" бившият зам.-ректор на Академията на МВР доц. д-р Милен Иванов.

"Колкото и да изненадва, броят на такива групи е доста голям. "Луков марш“ е част от цялата тази идеология“, заяви той.

Експертът обясни, че самото притежание на нацистка литература или обсъждането на подобни идеи не означава автоматично извършване на престъпление.

"Ако един човек притежава такава литература, не е опасно. Но когато има група, която е организирана около такава идеология, тогава вече нещата стават опасни за държавата и за обществото“, каза Иванов.

Той определи реакцията на държавата срещу подобни организации като закъсняла. Според него институциите и специалните служби трябва да наблюдават подобни формирования още от момента на тяхното създаване.

"Това, че се обсъждат такива идеи, не е престъпление. Но, ако такива идеи се обсъждат с последващи действия и тези действия се реализират на практика, ето това вече е престъпление“, каза Иванов.

По думите му съществена е разликата между проповядването на определени възгледи и подбуждането към конкретни действия. "Подбуждането казва какво трябва да направим, за да реализираме това, което някой иска. А проповядването казва какво трябва да мислиш“, обясни Иванов.

Той смята, че именно превръщането на идеологията в реални действия представлява най-сериозната опасност. "Тази синергия между проповядване и подбуждане - когато подбуждането премине към действие, става престъпление“, категоричен е той. 

Според Иванов държавата има и други инструменти за противодействие на организации, които могат да представляват заплаха, дори когато конкретните им действия все още не са престъпление. "Това е така наречената подривна дейност-която е опасна за обществото и държавата, но не е инкриминирана“, посочи той.

Въпросът дали подобни организации трябва да бъдат забранявани остава сложен, тъй като всяко ограничаване на свободата на словото може да създаде нови проблеми. В Европа съществуват различни подходи към крайнодесните и неонацистките организации, а законодателствата на отделните държави се различават съществено. Именно затова според Иванов темата за законовата дефиниция на фашизма и антидемократичните идеологии е особено чувствителна. Той посочва, че в българския Наказателен кодекс има текстове, свързани с проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология, но липсва ясно легално определение на понятието "фашизъм“. "Ние нямаме следващата стъпка - нямаме легално определение що е това фашизъм“, каза Иванов.

Той беше категоричен, че опасността от подобни групи не бива да бъде подценявана. "Много опасни са. Защото, когато те не се контролират и не се неутрализират точно на етапа на тяхното сформиране, в един етап те се радикализират“, заяви той. И допълни: "Едно безнаказано действие, което е свързано с насилие, ражда по-голямо насилие“.