Европейската комисия съобщи, че открива наказателната процедура срещу България и още 22 държави от ЕС затова, че не са въвели изцяло европейските правила за киберсигурност.

Крайният срок е бил 17 октомври. Правилата засягат критични сектори като обществени електронни съобщителни услуги, управление на ИКТ услуги, цифрови услуги, управление на отпадни води и на отпадъците, здравеопазване и други. България има два месеца да отговори на какво се дължи забавянето. А законопроектът за промените е входиран в НС на 13 септември.

Според киберексперта Любомир Тулев става дума за нов регламент.

"Това е директива, която сочи посоката - минималните изисквания, които ние, като държава членка на ЕС, трябва да спазваме в нашето законодателство, за да осигурим защита в областта на киберсигурността. Сега има подобрена версия на МИС-2 - мрежовата информационна сигурност. Тя разширява обсега - вменява персонална отговорност на собствениците на предприятията за спазването на регулациите. Досега тя се носеше от самите компании. Освен това се разширява обхватът - вече са 18 сектора - сред тях държавната администрация, пощенските услуги, транспорта, енергетиката и други", разкри той пред NOVA NEWS.

По думите му сред изискванията са постоянно сканиране за уязвимости, обучение за осведоменост на служителите, както и тестове за пробив.

"Санкциите при неспазване на регулациите се определят от важността на компанията. Най-високите глоби са от 1,3% до 2% от годишния световен търговски оборот за предходната година. Към момента обаче нямаме въведено законодателство, затова санкциите ще плаща държавата. Хипотетично, от 17 октомври насам, глобата може да достигне до 10 000 евро на ден, в който не сме въвели новите регулации", обясни Тулев.