10:58 / 17.08.2026
223
Дни след бруталното убийство на Младежкия хълм в Пловдив отново на дневен ред е въпросът за радикализацията на деца и младежи в интернет. В събота вечерта МВР задържа 18 души в частен клуб със забранена символика. Има подозрения за членство в международната неонацистка мрежа "Кръв и чест“. Няколко от задържаните са криминално проявени, а сред тях има и осъждани.
Как интернет групите превръщат деца в извършители на тежки престъпления и как могат да бъдат предпазени, темата коментира пред bTV проф. Илин Савов, заместник-ректор на Академията на МВР.
Според него радикализацията в интернет не е изолиран български проблем, а световен феномен, който се разраства с развитието на дигиталната среда.
"Ако погледнем хронологията назад във времето, през 2016 г. Интерпол предупреди за такива групи, които се създават в дигиталното пространство. Впоследствие Европол и ФБР предупреждават навсякъде по света, че радикализирани групи започват да насочват своето внимание именно към децата. И в крайна сметка ние виждаме резултат. България не е изолиран случай. Това е един, за съжаление в кавички, световен феномен, който ще се разширява все повече и повече заради неконтролируемото действие в дигитална среда. Ускорителят, за съжаление, ще бъде изкуственият интелект и невъзможността да се реагира веднага и своевременно, за да се даде добър резултат“, заяви Савов.
По думите му основното предизвикателство е свързано с огромния финансов ресурс, с който разполагат дигиталните престъпни структури.
"Дигиталната престъпна икономика генерира милиарди на годишна база, които не се контролират по никакъв начин или поне се опитват да бъдат контролирани, но не с необходимия резултат. Държавите имат конкретни бюджети. Те се финансират съответно от данъците, тоест от събирането на данъците на гражданите, което се пренасочва към структурите за сигурност и Министерството на вътрешните работи. Ресурсът е ограничен. Тук вече идва моментът, в който дигиталните престъпни консорциуми инвестират стотици милиони за усъвършенстване на алгоритми и автоматизирани бот системи, които разпознават жертвите в много по-ранна фаза, отколкото ние можем да го направим“, обясни експертът.
Той разказа и как според него се извършва подборът на потенциални жертви, особено сред децата.
"Когато говорим за дигитални хищници или за радикализация, или за създаването на един процес, който аз наричам идеологическа хибридизация, това е моментът, в който се селектират конкретни жертви и им се предоставят възможности да могат да се почувстват уникални. Там започва утвърждаването им в затворени чатове и форуми, където не се комуникира с хора, а се комуникира с предварително подготвени автоматизирани ботове, за да могат да настроят младите хора към по-радикални мерки и агресия“, обяснява Савов.
По думите му най-уязвими са децата, които остават без достатъчно внимание и подкрепа от семейството.
"Пътувайки из страната, през последните шест години съм обучил над 29 хиляди деца. Това, което мога да кажа, е, че най-уязвимите групи са децата, чиито мама и тати са ги изоставили. Някъде там, в стаята с телефона им, рискът влиза през екрана. Не на улицата, в читалището или пред училището“, категоричен беше той.
"Проблемът е, че когато децата остават сами, родителите не могат да разпознаят сигналите. Учителите не знаят как да докладват. И съответно реакцията на институциите не е с необходимото взаимодействие и координация“, посочи той.
Савов е категоричен, че социалните мрежи сами по себе си не са проблемът и че е необходимо децата да бъдат обучавани как да се предпазват. Той обясни, че в работата си с деца се стреми да им даде конкретни знания за опасностите в интернет.
"Това, на което аз ги обучавам, е да погледнат реалността. Какво представлява социалната мрежа, какво им предлага, как приложението, което инсталират в телефона си, може да следи техните действия, как могат да се предпазят сами и да разпознават педофилите“, каза той.
По отношение на идеята за ограничаване на социалните мрежи за деца до 16-годишна възраст Савов заяви, че е против подхода, при който се въвеждат решения без достатъчно експертни консултации.
Според него пълната забрана може да има и обратен ефект.
"Цената ще бъде много по-силна и много по-тежка от тази, която плащаме в момента. Когато забраним социалните мрежи и децата не са предупредени какво следва, когато се отделят в затворени чат канали, които държавата няма как да забрани всички, тогава ще дойде най-големият проблем. Обмяната на информация и самоутвърждаването в затворени чат групи, където органите рядко ще бъдат в състояние да реагират навреме. Това е наистина много важен момент – да разберем, че когато забраняваме нещо, първо трябва да го обясним. Забраната е само спирка към поредния риск в дигитална среда“, категоричен бе експертът.
В заключение експертът призова за обединяване на институциите, родителите, училищата и обществото.
