10:42 / 11.09.2026
159
Когато говорим за безопасност и здраве в училище, не трябва да се ограничаваме само до осветлението, ергономията и изправността на съоръженията. В центъра трябва да бъде и психичното здраве на хората, които всеки ден се грижат за образованието и възпитанието на нашите деца. Това коментира в свой анализ инж. д-р Владислава Кирова.
Според анализа над 56% от училищата посочват работата с трудни ученици, родители или граждани като сериозен източник на психосоциален риск. Всеки трети учител отчита нарастване на натоварването заради дигитализацията.
С наближаването на новата учебна година вниманието традиционно е насочено към учениците – първокласниците, училищната среда и подготовката за 15 септември. В сянката на тези теми обаче остава един проблем, който пряко засяга качеството на образованието – психичното здраве на учителите и педагогическите специалисти.
Данните от паневропейските изследвания на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), включително европейското проучване на предприятията за нови и възникващи рискове (ESENER), показват, че психосоциалните рискове и нервно-психичното напрежение се превръщат във все по-сериозно предизвикателство за образователния сектор.
Трудните ученици и родители – основен източник на напрежение
Сред основните психосоциални рискове за педагогическите специалисти са комуникацията с трудни ученици и родители, високият времеви натиск, увеличаващата се интензивност на труда, дигиталното претоварване и мускулно-скелетните оплаквания.
Над 56% от учебните заведения посочват работата с трудни ученици, родители или граждани като основен рисков фактор. Близо 43% от ръководителите в образователната сфера определят засиления времеви натиск и кратките срокове като ключов източник на стрес.
"Учителят е поставен в ситуация, в която трябва постоянно да упражнява емоционална регулация – да запазва спокойствие и професионализъм дори при агресивно поведение, конфликти в класната стая или липса на съдействие. Това натоварване често остава невидимо, но се натрупва“, посочва Кирова.
Дигитализацията също увеличава натоварването
Всеки трети учител – над 34% – съобщава за нарастване на интензивността на труда и информационното претоварване вследствие на засилената дигитализация.
В същото време 51% от учебните заведения вече включват дигиталните технологии в оценката на риска.
"Дигитализацията носи безспорни ползи за образованието, но тя не трябва да означава постоянна свързаност и още повече задачи за педагогическите специалисти. Когато границата между работно и лично време изчезне, рискът от хроничен стрес и бърнаут се увеличава“, казва експертът.
Наред с психоемоционалното натоварване остават и физическите рискове. Над 64% от организациите отчитат продължителното седене и повтарящите се движения като ергономичен риск. При педагогическите специалисти тези фактори често се преплитат с физическите проявления на хроничното психоемоционално напрежение.
Документацията и работата след края на работния ден
Друг сериозен проблем е големият обем непедагогическа документация и постоянно променящите се изисквания. Според експертите това отнема време от същинската преподавателска дейност, както и от възможността за почивка.
Подготовката на уроци, проверяването на тестове и домашни работи, контролните и класните работи, както и комуникацията с родители извън работно време допълнително размиват границите между работа и почивка.
"Когато след края на учебния ден започва втора смяна от административни задачи, проверки и комуникация с родители, човек реално не успява да се откъсне от работния процес. Именно това постоянно напрежение може постепенно да доведе до бърнаут“, предупреждава Кирова.
Още един проблем е нежеланието на педагогическите специалисти да говорят открито за психичното си състояние. Данните от ESENER показват, че в над 59% от училищата и образователните институции нежеланието за открит разговор се отчита като най-голямата бариера пред справянето с психосоциалните рискове.
Стресът се отразява и на качеството на образованието
Продължителният стрес не остава само в рамките на работното място. Той може да се прояви физически чрез главоболие, нарушения на съня, сърдечно-съдови проблеми и отслабване на имунитета.
Последиците за системата са свързани и с повече отсъствия поради временна неработоспособност, увеличаване на болничните и по-ранно напускане на професията, включително от млади учители.
"Психичното здраве на учителя не е личен проблем само на самия учител. То е пряко свързано с качеството на образователния процес и с емоционалния комфорт и безопасността на децата“, подчертава инж. д-р Владислава Кирова.
По думите ѝ един хронично стресиран педагог по-трудно поддържа позитивна и стимулираща среда в класната стая, което в крайна сметка се отразява и върху ефективността на преподаването.
Нужни са институционални мерки
Според експерта преодоляването на проблема изисква не само индивидуални усилия от страна на учителите, а ясни процедури и институционална подкрепа.
Сред предложените мерки са въвеждане на медиация с психолог при остри конфликти между учители, ученици и родители, както и регламентирани механизми за психологическа и психотерапевтична подкрепа при необходимост.
Препоръчват се още периодични и анонимни скрининги за ранни симптоми на бърнаут, хроничен стрес, тревожност и депресивни състояния, както и по-широк достъп до индивидуални и групови консултации за педагогическите екипи.
Психосоциалните рискове трябва да бъдат реално интегрирани в ежегодната оценка на условията на труд, а административната тежест върху учителите да бъде намалена чрез премахване на дублиращата се документация.
Сред мерките е и въвеждането на реално "право на изключване“ след работно време, така че учителите да могат да прекъснат професионалната комуникация извън установеното работно време.
"Необходимо е да изградим култура, в която разговорът за психичното здраве не е признак на слабост. Регулярната супервизия, обученията за справяне с агресията и достъпът до психологическа подкрепа трябва да се превърнат в нормална част от грижата за хората в образователната система“, заявява Кирова.
Според нея грижата за учителите трябва да бъде разглеждана като част от грижата за самото образование.
