Институтът GATE е сред експертните участници в разработката на Кодекса за поведение на изкуствения интелект - AI, за регулация.

"Регулацията на изкуствения интелект следва да бъде преди всичко съобразена с реалните рискове, които разработването и използването на тази технология предоставят, но също така и глобалната реалност", каза ръководителят на лабораторията за експериментална регулация и цифрова политика в GATE Иво Емануилов.

Той посочи, че на всеки 6-7 години излизат критични доклади за това как Европейският съюз изостава в основната си цел - икономическа интеграция на държавите членки.

"Иновациите стоят в основата на тази икономическа интеграция, но се получава така, че ние се занимаваме с всякакви други въпроси, но не и с това да се върнем към тази цел и да се фокусираме върху регулаторните мерки, които подпомагат и насърчават постигането на тази цел. Регламентите нямат нужда от национална имплементация, но се изискват национални мерки", допълни Емануилов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той е на мнение, че в последните години проблемът е начинът, по който се пишат тези мерки.

"Те не са съобразени с пазарната реалност и това, че Европа има нужда да облекчи тежестта, която тези регламенти поставят върху бизнеса. В последните 10 години са приети 10 регламента, които касаят изцяло разработването на цифрови технологии. Регулаторната тежест в Европа е съществена. Наскоро МВФ публикува едно проучване, според което бариерите, които съществуват във вътрешния пазар на Съюза, се равняват на 44% мита върху стоките и 110% мита върху услугите", разясни експертът.

Емануилов е категоричен, че Съюзът няма дързост да предприеме по-сериозна крачка и да каже, че правилата, които задушават бизнеса, следва да бъдат радикално променени.

"Най-големият фокус в момента при регулирането на изкуствения интелект следва да бъде поставен върху реалните рискове, които AI създава при използването му. Голяма част от правилата са написани по начин, по който изисква мултидисциплинарна експертиза", подчерта той.