Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

В някои части на страната бързото развитие на енергийни проекти води до значителна концентрация на съоръжения в ограничени територии. В отделни землища соларните паркове вече заемат съществен дял от площта им. Опасенията на местните общности за въздействието върху здравето и качеството на живот, земеделските земи, природата и облика на населените места трябва да бъдат взети предвид. Особено внимание изисква навлизането на големи енергийни проекти в продуктивни земеделски територии, които имат значение за местния поминък и продоволствената сигурност на страната. Тава съобщават от Министерството на околната среда и водите.

МОСВ подкрепя развитието на възобновяемата енергия, но счита, че то трябва да бъде по-добре планирано и да се осъществява при ясни правила за защита на човешкото здраве, земеделските и горските територии и природата като цяло.

Основният проблем според МОСВ е, че развитието на ВЕИ в значителна степен се определя от отделните инвестиционни инициативи, без предварително на национално ниво да са съпоставени пространствените потребности и ограничения, произтичащи от различните секторни политики. Инвестиционните предложения за ВЕИ преминават през няколко процедури, в които различните институции оценяват въпросите от своята компетентност. Органите на местната власт и администрация имат правомощия по устройственото планиране и разрешаването на строителството, компетентните държавни органи – за промяната на предназначението на земеделските земи и горските територии, и за оценката на въздействието върху околната среда и защитените зони, а мрежовите оператори – за възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа. Така решенията се вземат в рамките на различни секторни процедури, без винаги на достатъчно ранен етап да бъдат съпоставени приоритетите при използването на територията – развитието на енергетиката, земеделието и горите, защитата на човешкото здраве и опазването на природата. Затова е необходим цялостен подход към пространственото планиране на развитието на ВЕИ и по-добро взаимодействие между институциите.

По инициатива на МОСВ със Заповед №Р-123 от 5 август 2026 г. на министър-председателя е създадена междуведомствена работна група, която обединява институциите с ключови правомощия в областта на околната среда, енергетиката, устройството на територията, земеделието, горите и общественото здраве. Целта е решенията за развитието на ВЕИ да бъдат разглеждани комплексно, а не само през призмата на отделните секторни политики. Работната група има задача да предложи в кратки срокове превантивни мерки за регулиране на дейностите, свързани с изграждането на ВЕИ, като бъдат отчетени опазването на околната среда, човешкото здраве и продоволствената сигурност. Тя ще анализира действащата нормативна рамка и ще предложи конкретни решения, включително по отношение на:

·  минималните отстояния от населени места и други обекти, подлежащи на здравна защита;

·  правилата за изграждане на ВЕИ в екологично чувствителни територии и защитените зони от мрежата "Натура 2000“;

·  опазването на земеделските земи, включително ограничаването на загубата на ценни и продуктивни земеделски територии;

·  опазването на горските територии;

·  съвместяването на развитието на ВЕИ с другите приоритети при използването на територията.

Паралелно с това ще бъдат разработени критерии за национален пространствен инструмент за планиране на развитието на слънчевата и вятърната енергия. Целта е още на най-ранен етап да бъдат видими както териториите с добър енергиен потенциал и подходяща инфраструктура, така и местата, в които съществуват ограничения или риск от конфликт с човешкото здраве, продоволствената сигурност, земеделското производство, водите, природата, културно-историческото наследство и туризма.

Критериите ще отчитат:

·  екологичната и териториалната чувствителност;

·  близостта до населени места и други обекти на здравна защита;

·  качеството, предназначението и значението на земеделските земи за производството на храни, фуражи и паша на домашни животни;

·  функциите на горските територии;

·  слънчевия и ветровия ресурс;

·  възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа;

·  наличието на подходящи вече урбанизирани, нарушени или индустриални територии;

·  наличната транспортна инфраструктура;

·  визуалното въздействие върху обекти на културно-историческото наследство.

Местните общности трябва да имат реална възможност да участват още на етапа на планиране, а не едва когато конкретен проект вече е напреднал в административните процедури. Затова предложенията за новите правила и критериите за пространствено планиране ще бъдат широко обсъдени с органите на местното самоуправление, гражданите, научните среди, неправителствените организации и бизнеса.

България има ангажимент към преход към климатична неутралност до 2050 г., а слънчевата и вятърната енергия са важна част от този процес. Развитието на ВЕИ обаче не може да бъде за сметка на здравето на хората, земята, от която произвеждаме храна, и природата. Същевременно общите забрани и всеобхватните ограничения не могат да заменят необходимостта от ясни, предвидими и обосновани правила, които да отчитат спецификите на различните територии и да насочват развитието на ВЕИ към местата, където ползите са най-големи, а рисковете и конфликтите – най-малки.

По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) към момента въведените в експлоатация мощности са както следва:

- 5609 MW от фотоволтаични централи;

- 719 MW от ветрогенератори.

По данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за периода 2020-2025 г. площта на земеделските земи с променено предназначение за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници (ФЕЦ/ВЕЦ) е 81 436.01 дка. По данни на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за периода 2020-2025г. площта на горските територии с променено предназначение за изграждане на фотоволтаични електроцентрали и ветрогенераторни паркове е 1711,531 дка.

Фотоволтаичните паркове се разполагат на територията на цялата страна, като площта на някои от тях достига до над 25% от площта на отделни землища (например: с. Полковник Ламбриново, общ. Силистра; с. Априлци, общ. Пазарджик; с. Ведраре, общ. Карлово). От 719 MW изградени ветрогенераторни мощности 556 MW са изградени в областите Варна и Добрич. В същия териториален обхват в строеж са още 70 ветрогенератора с мощност 206 MW.