09:12 / 10.09.2026
117
Интересното е как бившият царски дворец се превръща в музей. В помещенията са поставени шперплатови плоскости и платове, с които са покрити стените и таваните. Зад тях обаче остават камини, огледала и други елементи, които свидетелстват за миналото на Третата българска държава. Това каза доц. Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
"Самият дворец се намира на Жълтите павета. Той е бил дом на Третата българска държава, а в него са живели и българските царе от този период. След 1944 година сградата е използвана и за нуждите на Министерския съвет. По-късно в нея са настанени Националният етнографски музей и Националната художествена галерия, след като през 1953 година е построена новата сграда на Министерския съвет", каза тя.
По думите й, за да се разбере как се е стигнало до днешното положение със сградата, трябва да се проследят архивите и историята, свързана с настаняването на Националния етнографски музей и Националната художествена галерия в нея.
"Това е един акт на Министерския съвет за настаняването на двата музея", поясни тя.
Идеята в началото дори е била дворецът да бъде разрушен. След промените през 1944 година обаче Министерският съвет преценява, че вместо да бъде съборена, сградата може да се превърне в дом на две музейни институции, които имат нужда от подходящо пространство. До този момент Националният етнографски музей се е помещавал в бившия Девически пансион. В резултат на бомбардировките през март 1944 година сградата е разрушена почти до основи, а колекцията на музея е безвъзвратно изгубена.
"За съжаление губим не само експонати. Губим много ценни архиви, много снимки, аудиофайлове, които не могат да бъдат възстановени", разказа доц. Маева.
След 9 септември 1944 година новата власт започва да търси нов дом за Националния етнографски музей и дворецът се оказва един от възможните варианти.
Последният акт, свързан с предоставянето на сградата, е от 14 октомври 1953 година. В него ясно е записано, че тя е държавна собственост и е предоставена на Министерския съвет.
С последващо решение Министерският съвет предоставя сградата на Комитета по култура, който от своя страна настанява в нея двете музейни институции. При прегледа на документите от този период се вижда, че е създадена комисия, оглавявана от Антон Югов, която разглежда състоянието на сградата и взема решение тя да бъде приспособена за музейни нужди.
"Това означава, че е трябвало да бъдат извършени определени промени", каза тя. По думите на доц. Маева те до голяма степен са били козметични, но именно те променят облика на някогашния царски дворец.
В помещенията са поставени шперплатови плоскости и платове, с които са покрити стените и таваните. Зад тях обаче остават камини, огледала и други елементи, които свидетелстват за миналото на Третата българска държава. Прозорците са боядисани с бяла боя, а са покрити и част от оригиналните орнаменти и декоративни елементи от времето на Фердинанд.
При последния козметичен ремонт, извършен през 2016-2017 година, специалистите правят интересни открития.
"Когато махахме бялата боя отвътре, отдолу се показаха прекрасни орнаменти. Махайки шперплата, намерихме камини и огледала", разказа доц. Маева.
По думите й е положително, че в последните години е възстановена част от оригиналния облик на двореца.
Въпросът кой трябва да вземе решение за административното уреждане на собствеността върху сградата обаче остава сложен.
"За съжаление се оказа, че въпросът не е толкова лесен и не е толкова прост", подчерта доц. Маева.
Тя обясни, че този въпрос е поставян от поредица директори още след промените през 1989 година.
По думите й процесът не засяга само Българската академия на науките.
"Не става въпрос само за Българската академия на науките. Става въпрос за Министерството на културата, за областния управител на София, за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които трябва да постигнат консенсус за тази сграда", обясни доц. Маева.
В крайна сметка е необходимо и решение на Министерския съвет.
Според нея липсата на ясно уредена собственост не позволява да бъде реализиран голям инвестиционен проект, да бъде организирана обществена поръчка и да бъдат извършени необходимите цялостни ремонти.
"Не можем да направим цялостна смяна на покрива, на канализацията, на електрическата система. Тоест ние се оказваме със свързани ръце", посочи тя.
По думите й това позволява извършването единствено на дребни козметични ремонти, основно по фасадата и вътрешните части на сградата, но не и на мащабни и належащи дейности.
"При разговори със Столичната община, Министерството на културата и "Софийска вода" се оказва, че и въпросът със собствеността на съоръженията в градинката не е изяснен", добави тя.
Относно отношението към паметниците на културата тя заяви:
Според мен това показва едно отношение към - неосъзнаване колко е важно да съхраним историята си и да я предадем на следващите поколения.
