Сирни Заговезни е празник, предхождащ Великденския пост и тази година ще се отбележи на 17 март. Основните елементи на празничната обредност и въобще на ценностната основа, която има този празник, е постът който започва след него, и прошката. И неслучайно и в традиционния, и в съвременния план на названието на празника е Неделя Сиропусна, Сирни Заговезни или Сирница прошка. Това каза в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“ етнологът и антрополог доц. д-р Петя Банкова.

"Обичаите, обредите, традиционният календар и неговите проекти в съвременността са елементи от културата на нашето общество. Всеки един от нас би трябвало да е заинтригуван от тази култура, защото в крайна сметка тя е начин на поведение и оформя нашето поведение, нашето отношение, оформя връзката между индивида, обществото, културата и природата,“ обясни тя.

По думите й основният елемент в него – прошката е елемент не само от християнската обредност, но подобни елементи има във всяка една етноконфесионална общност. "Прошката е уникално явление, универсално явление. Тя е начин на хората да общуват.“ Едно от важните правила в нея е да простим на себе си, разказа още етнологът, защото когато простим на себе си, прощаваме всичко онова, което ние сме сътворили, съгрешили през годината. "Прошката е онова разбиране и разбирането означава прошка. Празникът се концентрира около тази прошка. Традиционното българско общество е патриархално устроено и прошката трябва да бъде поискана, дадена и получена в един строго патриархален порядък.“ 

"Господ е този, който в традиционен план на вижданията на хората прощава, но хората трябва да си простят помежду си, за да продължат. И тук именно е тази красота на ценността и на спазването на йерархията, защото в крайна сметка всекидневието е такова, че понякога предизвиква конфликти и притеснения, но за да пристъпим към поста, за да престъпим към раждането на новата природа, за да пристъпим към тази увереност, че животът ще продължи след студената зима, ние трябва да започнем на чисто. И това начало е с прошката. Вторият елемент след прошката е трапезата, защото прошката и трапезата трябва да бъдат споделени,“ подчерта доц. Петя Банкова.

Интересното тук според етнолога е, че някои от ритуалните елементи в обичайните практики не се срещат на други места в така запазен вид, както при нас. "Това е ценното, това е уникалното, че имаме един пласт на културата, който някъде е изгубен, но тук, при нас, все още може да се види чрез тези прояви на ритуалността.“

Доц. Петя Банкова разказа още, че червеният вълнен конец при "хамкането“ на халвата е един универсален културен артефакт, и гадаенето по това как се разгаря огъня са магични елементи, които водят към митологичния пласт на културата, в който можем да видим предхристиянска обредност и значение. В Сирнишките огньове пък е заложен смисълът на бъдещата среща между младите хора, които ще обновят общността. "Правенето и прескачането на огньове се прави, за да се прояви силата, мъжеството, здравината на младия човек, продължител на рода, в същото време има и една утилитарна функция – прави се, за да се прогонят лошите вредители като бълхи, въшки. Но при българите е запазен още един елемент – това е хвърлянето на огнени стрели от младежите. Когато хвърлят стрелата, те я наричат на момата, която харесват. Около огъня се скача и се играе и за последен път преди Великденското хоро ще се играе последното смесено хоро,“ разказа още етнологът.

Според нея проявленията на тази традиционна култура в съвременността трябва да е  добре премислена, да се познава. "В никакъв случай не можем и не бива, и даже бих казала е вредно, ако се опитваме да повтаряме, да имитираме, да изобретяваме своето поведение съобразно едно минало и един различен от нашия контекст на всекидневие живот, защото в крайна сметка се получава една гротеска. Получава се едно тотално изкривяване на смисъла, на значението на познанието за културата, защото се опитваме да пренесем изкуствено нещо, което се е случило в една земеделска култура, в една селска среда, да го пренесем в урбанизираната, глобализирана среда на XXI век. Това е нещо което по-скоро разединява, а не обединява хората от съвременната общност,“ категорична е етнологът и антрополог доц. д-р Петя Банкова.  

Калина СВЕЖИН