22:06 / 08.10.2026
1037
Решенията на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) относно зачестилите инциденти в Черно море поставят адекватна диагноза за рисковете, но остават предимно декларативни. В момента България не разполага с достатъчен самостоятелен технологичен капацитет за оперативен военен отговор и разчита основно на политически действия. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС доц. Златогор Минчев – директор на Съвместния център за обучение, симулация и анализи към БАН и заместник-председател на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик“.
Технологичен дефицит и нужда от съюзническа помощ
По повод атаките и потопяването на кораби в нашата изключителна икономическа зона, доц. Минчев посочи, че модернизацията на армията е изостанала, а разследванията на морското дъно отнемат време.
"За съжаление, можем да отговорим само политически, както видяхме. Стана ясно, че дори не можем самостоятелно да установим как точно са потопени корабите – дали с торпеда или с модерни подводни дронове... За съжаление, антидрон системите не са толкова съвършени. Трябва да сложим мобилни системи на катери, които да следят и блокират подобни заплахи. Но това изисква инвестиции и съюзническа поддръжка от Румъния и Турция“, заяви експертът.
Той подчерта, че липсата на политически консенсус пречи на страната ни да поиска консултации със съюзниците по Член 4 от Договора за НАТО, както направи Полша.
"Ако утре имаме подобна извънредна ситуация, пак ще броим убитите и ранените. Можем да поканим чуждестранни партньори или да направим учение на НАТО в Черно море, което да патрулира, но поради сложната политическа и изборна ситуация това се бави. Ако ситуацията ескалира, единственият ход е обявяване на извънредно положение в акваторията и търсене на ад-хок решения съвместно със САЩ и НАТО“, допълни той.
Предупрежденията на науката: Сценариите отпреди три години
Доц. Минчев разкри, че учените от БАН и ВВМУ "Н. Й. Вапцаров“ са разработили и симулирали подобни опасни сценарии за Черно море още преди три години, но държавата не е предприела своевременни мерки:
"Преди три години правихме конференция съвместно с Морското училище във Варна, където подобни сценарии за заплахи в Черно море бяха разисквани. Категорично бяхме представили такъв модел, но от това не последваха инвестиции. Научната общност вижда нещата по-рано, но не може да ги приоритизира като държавна политика – за това се изисква политическа воля.“
По думите му предстои конференция на 16 октомври за изкуствения интелект и космическата сигурност, където с участието на чуждестранни експерти (включително от Израел) ще бъдат обсъдени нови технологични модели, комбиниращи спътниково наблюдение и автономни системи за защита на критичната инфраструктура.
Повече чуйте в аудиофайла.
