Причината за наводненията в Царево и във ваканционното селище "Елените“ са обилните и на моменти поройни валежи, които са се излели в тези водосбори. Втората причина е престъпно небрежното оразмеряване на хидротехнически съоръжения, каза доц. Стелиян Димитров, директор на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет, в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова. 

Под негово ръководство екип от учени от Софийския университет картографира и засне с дрон ваканционното селище "Елените“ и Царево след бедствието.

"Заснехме и наводнението в Царево през 2023 г. и сега можехме да сравним на базата на интервенциите, които са направени на територията, какво се е променило, защото този рецидив, който имаме там, е уникален. Той ни показва какво се случва, когато не се взимат мерки или когато те са половинчати и не са съобразени с терена“, допълни доц. Димитров.

Сега учените правят цялостно заснемане чрез въздушна лазерна алтиметрия и цифрова фотограметрия, които позволяват да бъдат направени подробни 3D модели на териториите, които засегнати от наводнението.

"В "Елените“ цялата долина, която е 147 метра, се зауства в горната част и се вкарва в подземно хидротехническо съоръжение, което е с диаметър 9 метра. Нали си представяте как 147 метра се заустват в 9 метра. В случая става въпрос за т.нар. дебрисни потоци, т.е. вода, която е с висока скорост и по пътя си започва да включва в своя състав отломки от най-различен характер – камъни, дървета, включително автомобили. Образува се една кално-каменна смес с отломки, която вече има съвсем различен характер. Тя не е с характеристиките на типичното наводнение, а има много по-разрушителна мощ“, обясни експертът.

Като причина за бедствието, той посочи и новоизграденият след наводненията през 2023 г. мост над река Изгревска при Царево.

"Той е тясното място в речното корито, което всъщност предизвиква наводнението. Понеже вече имаме модел, който сравнява наводнението от 2023 г. и сега, се вижда, че размерът на вълната, която е помела долната част на дерето, в момента е по-голям“, поясни Димитров.  

Директорът на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет обясни, че едни от най-опасните места в България са малките водосбори.

"Малките водосбори правят така, че в момента, в който стане изваляването, 10-15 минути по-късно вече се е вдигнала заливната вълна, която помита всичко по пътя си и няма време за предупреждение“, каза още той.

След наводнението в Царево през 2023 г. учените излизат с предписания за предприемане на спешни мерки за предотвратяване на подобни бъдещи бедствия, които обаче не се изпълняват, посочи доц. Димитров.

"Държавата трябва да определи къде са тези рискове, те да се обследват и картографират. Може да извършим симулации с тези данни, да търсим къде са тесните места и да проверим какви са възможните решения. На тази база трябва да се направят съответните изводи за размера на риска и да се потърсят т.нар. природобазирани решения. Това е единственото спасение. Природобазирано решение ни беше подсказано в Каравелово с един селски стадион – това са места, които могат да убият скоростта на вълната, да намалят нейната транспортна сила и там да се отложат тези отломки. Това ще спаси инфраструктурата, имотите, включително животите на хората. Това е, което трябва да се направи, а не да се бетонират корита“, поясни експертът.