Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Портретът на управляващите всъщност е портрет на Румен Радев. Това каза доц. Петър Чолаков от Института по философия и социология на БАН в предаването "Метроном" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.

По думите му началният период на управление се характеризира с "противоречиви послания и противоречиви действия", които се наблюдават както във вътрешната, така и във външната политика.

Той даде пример с неясната и според него лошо комуникирана социална политика, включително дебата около предложения за промени в мерки като майчинството, както и с различни публични интерпретации на икономически решения.

Външнополитически доц. Чолаков обърна внимание на това, което определя като разминаване между публичните позиции и реалните действия на властта – включително по отношение на войната в Украйна, санкциите срещу Русия и отношенията с европейските партньори.

"Подобна непоследователност създава впечатление за колеблива стратегия и трудна за разчитане външнополитическа линия", допълни той.

Доц. Чолаков описва политическата структура като силно центрирана около една доминираща фигура (бел. ред. Румен Радев), около която останалите политически лица изглеждат второстепенни и по-скоро "сателитни". "Това води до усещане за концентрация на политическо влияние и видима йерархичност в управленския модел", посочи доцентът.

Той допусна, че е възможно да се формира нов модел на управление, различен от досегашния, включително от модела ГЕРБ–ДПС, но подчерта, че на този етап липсват достатъчно ясни и категорични факти, които да потвърдят подобна трансформация. 

По отношение на опозицията доц. Чолаков определи ситуацията като разпокъсана и комуникационно нестабилна. Според него различните опозиционни формации са затруднени да формулират единна и убедителна алтернатива, като често са засенчвани от вътрешни противоречия и публични скандали, което отслабва политическото им влияние.

Той коментира и динамиката в основните политически сили, като отбеляза процеси на пренареждане и преразпределение на влияние, включително движение на партийни и местни структури към новия център на власт.

"Подобни процеси са характерни за българската политическа система и често се водят от прагматични, а не идеологически мотиви", каза още доц. Чолаков.